https://commons.wikimedia.org
Месото, произведено от култивирани клетки, може да бъде 25 пъти по-вредно за климата от обикновеното говеждо месо, освен ако учените не намерят начини да коригират енергоемките етапи в производството му.
Месото, отгледано в лаборатория, се произвежда чрез отглеждане на животински стволови клетки около скеле в богат на хранителни вещества бульон. То е предложено като по-щадяща и по-екологична алтернатива на традиционното месо, тъй като използва по-малко земя, фураж, вода и антибиотици от животновъдството и премахва необходимостта от отглеждане и клане на добитък, които са основен източник на парникови газове.
Дерик Риснер от Калифорнийския университет в Дейвис и колегите му обаче установяват, че потенциалът за глобално затопляне на култивираното месо, определен като еквивалент на въглероден диоксид, отделян за всеки килограм произведено месо, е от 4 до 25 пъти по-висок от този на обикновеното говеждо месо.
Изследователите са направили оценка на жизнения цикъл на култивираното месо, като са оценили енергията, използвана на всеки етап от настоящите производствени методи. Те прогнозират, че тя ще бъде сходна, независимо от това клетките на кое животно се култивират.
Те установиха, че хранителният бульон, използван за култивиране на животинските клетки, има голям въглероден отпечатък, тъй като съдържа компоненти като захари, растежни фактори, соли, аминокиселини и витамини, всеки от които е свързан с енергийни разходи.
Например за отглеждането на култури за производство на захари и за работата на лабораториите, които извличат растежни фактори от клетките, е необходима енергия. Всеки компонент трябва също така да бъде внимателно пречистен с помощта на енергоемки техники като ултрафилтрация и хроматография, преди да бъде смесен в бульона.
Това ниво на пречистване от "фармацевтичен клас" е необходимо, за да няма замърсители като бактерии или свързаните с тях токсини в бульона, казва Риснер. "В противен случай животинските клетки няма да растат, защото бактериите ще се размножават много по-бързо", казва той.
Пеле Синке от CE Delft, консултантска компания в Нидерландия, и колегите му публикуват през януари друга оценка на жизнения цикъл на култивираното месо, която установява, че въглеродният му отпечатък ще бъде по-нисък от този на говеждото месо.
Техният анализ, който е частично финансиран от Института за добра храна, група за защита на култивираното месо, базирана във Вашингтон, обаче моделира хипотетичен бъдещ сценарий, при който компонентите с фармацевтично качество се заменят с по-малко чисти такива, наречени "хранителни". "Предположихме, че в бъдеще ще бъде възможно да се осъществи този преход от фармацевтичен към хранителен клас", казва Синке.
Понастоящем цялото култивирано месо се отглежда във фармацевтични хранителни бульони, но Институтът за добра храна заяви пред New Scientist, че "компаниите за култивирано месо се насочват към верига за доставки на суровини, която е подходяща за използване в производството на храни, а не е създадена за фармацевтични продукти".
Риснер казва, че се съмнява дали това ще бъде възможно, тъй като дори следи от замърсяване могат да унищожат животински клетъчни култури. Въпреки това в бъдеще може да се окаже възможно да се създадат животински клетки, които са по-устойчиви на замърсители, казва той.
Използването на възобновяема енергия за захранване на фабриките за култивирано месо и техните вериги за доставки също може да помогне за намаляване на въглеродния отпечатък, казва Синке.
Това са въпроси, които спешно трябва да бъдат решени, преди лабораторно отглежданото месо да се превърне в промишлено производство, казва Риснер. "В тази технология вече са инвестирани 2 млрд. долара, но всъщност не знаем дали тя ще бъде по-добра за околната среда", казва той.
Емил Ангелов
https://www.iflscience.com
