Световна банка публикува доклад, който предлага драстични промени в глобалното селскостопанско производство, за да се постигнат „нетни нулеви емисии“ на въглероден диоксид. Планът цели да се промени радикално начинът, по който се отглежда храната ни.
Докладът рекламира предложените промени в добре звучащата терминология, която твърди, че производството на храни ще продължи по такъв начин, че „да се храни нарастващото население“. Реалността обаче е, че предложението заплашва да промени селскостопанското производство, което на свой ред може да доведе до глад, макар че докладът успокоява, че това няма да се случи.
„Въпреки че храната на масата ви може да има добър вкус, тя е и голямо парче от пая с емисиите от изменението на климата“, твърди Аксел ван Тростенбург, представител на Световната банка. „Системата, която ни храни, подхранва и кризата с климата“, пише още Тростенберг.
Докладът на Световната банка обвинява храните, получени от селското стопанство в сегашния му вид, за климатичните промени: „Селскостопанските храни имат по-голям принос за изменението на климата, отколкото мнозина смятат. Генерират почти една трета от емисиите на парникови газове, средно около 16 гигатона годишно. Това е около една шеста повече от всички световни емисии на топлина и електричество“.
Основният удар ще бъде срещу по-бедните страни. „Три четвърти от емисиите на хранително-вкусовата промишленост идват от развиващите се страни, включително две трети от страните със среден доход. В тези страни трябва да се предприемат смекчаващи действия, както и в страните с високи доходи, за да има промяна“, твърди докладът и предлага промени в земеползването, обвинявайки фермите, „защото повече от половината емисии от селскостопанските храни идват от тях.“
„Добрата новина е, че глобалната хранителна система може да излекува планетата – да направи почвите, екосистемите и хората по-здрави, като същевременно запази въглерода в земята. Това е постижимо през целия ни живот, но държавите трябва да действат сега: просто промяната на начина, по който страните със средни доходи използват земята, като гори и екосистеми, за производство на храни, може да намали емисиите на селскостопански храни с една трета до 2030 г.“, твърди докладът.
Вместо да насърчава различни селскостопански практики, които местните семейни ферми са усъвършенствали от векове, Световната банка иска да ги промени драстично, защото твърди, че климатът се затопля от цялата храна, която хората отглеждат.
„Във всички страни трябва да се предприемат действия, за да се стигне до нетна нула, чрез всеобхватен подход за намаляване на емисиите в хранителните системи, включително в торовете и енергията, производството на култури и добитък, както и опаковането и дистрибуцията по веригата от фермата до масата“, казва Световната банка.
За целта държавите трябва да заделят милиарди и да направят инвестиции с цел въвеждане на готвените промени.
„Годишните инвестиции ще трябва да се увеличат до 260 милиарда долара годишно, за да се намалят наполовина емисиите от хранително-вкусовата промишленост до 2030 г. и да се достигнат нетни нулеви емисии до 2050 г.“, твърди докладът на Световната банка.
„Осъществяването на тези инвестиции би довело до повече от 4 трилиона долара ползи, от подобрения в човешкото здраве, сигурността на храните, по-качествени работни места и печалби за фермерите, до повече въглерод, задържан в горите и почвите“, посочва докладът.
