от Джъстин ФОКС
Важна повратна точка в историята на човечеството е достигната през 2014 г. Това е първата година, в която хората ядат повече риба от ферми, отколкото дива, съобщиха от Организацията по храни и земеделие (ФАО) към Обединените нации в края на месец юли 2016 г., в своя двугодишен доклад "Състоянието на световното рибно стопанство и аквакултури".
Ние, хората все още хващаме повече диви риби (измерено в тегло), отколкото сме отгледали през 2014 г., но около 12% от производството на риба отива за рибно брашно, което на свой ред е било храна предимно за селскостопанските животни, включително и риба. ФАО прогнозира, че аквакултурите ще надминат улова на дива риба през 2021 г., като добавя, че това развитие очертава нова ера и показва, че аквакултурите ще бъдат основният двигател на промяната в сектора на рибарството и аквакултурите.
Това ще се случи след доста години, както и хората направиха еквивалентното преминаване от събиране на горски плодове към селскостопански култури, и от лов на диви бозайници и птици до отглеждане на опитомени такива. Напредъкът на земеделието определя възхода на цивилизацията; последващите революции в производителността на селското стопанство са направили възможно Земята да достигне население от 7,4 милиарда души.
Възходът на аквакултурите със сигурност няма да има чак толкова драматично влияние върху човечеството. Но ще има голямо влияние върху рибата. Ето траекторията на рибното "производство" от 1950 г. насам, според ФАО.
Количеството риба, уловено в дивата природа не се е повишило значително от 1990 г. На няколко места - край бреговете на Австралия, Исландия и САЩ, например - това е отчасти поради ограничения, предназначени за възстановяване на популацията на риба. В повечето от световните океани рибарите не са уловили повече риба, основно защото няма такова нарастване.
Джеси Аусибел от Университета Рокфелер е оптимист за околната среда, въпреки факта, че хората са достигнали точката на свръхулов на риба, имаща изключително негативно влияние върху планетата.
Рибната биомаса в интензивно експлоатираните рибарници е около една десета от размера на рибата в моретата преди няколко десетилетия или сто години. Разнообразни наблюдения подкрепят тази оценка. Общата популация на атлантическа треска от Кейп Код днес вероятно е само около 3 процента от всичката треска през 1815 г. Средното количество риба меч, уловена около Ню Инглънд, е в размер от около 500 паунда през 1860 г. до около 200 паунда през 1930 г.
Ако ще продължаваме да се храним с риба, трябва да се лови много по-малко или да се отглежда много повече. Странно, но рибовъдството е придобило отрицателна репутация. Това не е съвсем незаслужено - стопанствата със сьомга някога са били пълни с болести и замърсявания, фермите за скариди в Югоизточна Азия все още причиняват много проблеми. Но както Мариян Суейн от Института Брейктру - мозъчен тръст по околната среда, обясни през 2014 г., рибовъдите подобряват дейността си. Сега, около половината от сортовете морски дарове, които се предлагат в Северна Америка се отглеждат във ферми.
Преходът от улов към ферма е най-добре осъществен в Китай, където 73% от производството на риба е от аквакултури. Никоя друга страна не е дори близо до мащаба на Китай в рибовъдството.
Китайците отглеждат риба повече от 2000 години, но нещата наистина се промениха през последните три десетилетия, като производството на аквакултури се увеличи от около 2 милиона тона през 1983 г. до 45,5 милиона тона през 2014 г. Отглеждането на различни видове шаран доминира сред сладководните риби в Китай, но също голям бизнес е отглеждането на стриди и миди по крайбрежието.
САЩ се класира на 15-то място по производство, отглеждайки морски дарове, които се равняват едва на 1% от продукцията на Китай. Най-важните продукти на аквакултурата, подредени по парична стойност през 2013 г., са били сом, стриди, раци, миди, сьомга и пъстърва. Така че САЩ все още са далеч, много далеч от яденето на повече отглеждани продукти във ферми, отколкото уловени в реки, езера и океани.
Bloomberg
Превод от английски: Емил АНГЕЛОВ
