Според сто изследователи от цял свят ключът към изхранването на световното население изглежда по-скоро син, отколкото зелен.
Казано най-достъпно, синята храна е всичко онова, което е уловено или отгледано във водата. Пет нови проучвания, проведени от Blue Food Assessment (BFA), бяха наскоро публикувани в списание Nature, показващи, че водните източници могат да ни помогнат да се справим с изменението на климата и недохранването.
Огромният екип от изследователи се намира в Центъра за океански решения на Станфордския университет и Центъра за продоволствена сигурност и околна среда, Центъра за устойчивост в Стокхолм в Стокхолмския университет и стартъпът с нестопанска цел EAT.
Техните открития показват, че „сините храни“ могат да имат ценно място в усилията да се изхранват повече хора, по-устойчиво.
По-сини храни, по-добро хранене!
Според изследователите световното търсене на морски дарове ще се удвои до 2050 г. Това нарастващо търсене ще трябва да бъде наситено с повече аквакултури и земеделие, вместо с традиционен риболов, за да остане устойчиво.
Инвестирайки в нови технологии и подобрявайки практиките в рибарството, те изчисляват, че предлагането може да се увеличава годишно с 8 %. Това са още 13,6 милиона тона морски дарове в нашите чинии.
Изследователите предполагат, че това може да доведе до намаляване на 166 милиона случая на недостиг на храни, проблем, който непропорционално засяга общностите с ниски доходи.
„За първи път събрахме данни от стотици проучвания върху широк спектър от видове морски дарове“, обяснява Бен Халперн, морски еколог в училището по екология и управление на Калифорнийския университет в Санта Барбара.
„Синята храна“ се осигурява по-добре в сравнение със земеделието на сушата, казва Халперн, и предоставя надеждна възможност за бъдещето на устойчивата храна и подобрено хранене по целия свят.
В сравнение с пилешкото, пъстървата има 19 пъти повече омега-3 мастни киселини, стридите и мидите са 76 пъти по-богати на витамин В-12 и имат пет пъти повече желязо, а шаранът е девет пъти по-богат на калций, според изследователите.
Чрез намаляване на производствените разходи и увеличаване на достъпа до „сини храни“, „вероятно ще има отлив от „храните на сушата“, като пилешко, говеждо и млечни продукти“, обяснява морският еколог Брен Скул.
„Мисля, че това, което ни прави наистина мотивирани, е да знаем, че „водните храни“ могат да бъдат полезно решение за борба с недохранването.“
Климатичните предизвикателства на „синята храна“
Разчитането на океана за нашата храна не е без проблеми. Организации като WWF твърдят, че „Риболовът е един от най-значимите двигатели на намаляването на популациите на океанските диви животни“.
"Уловът на риба по своята същност не е лош за океана, с изключение на случаите, когато корабите улавят риба по-бързо и в по-големи количества, отколкото запасите могат да се попълнят, т.е. свръхулов."
Според Доклада на ООН за 2020 г. малко над 32 % от риболова е свръхулов.
Изменението на климата представлява непропорционален риск за сините хранителни системи и за хората, които живеят в региони, които са най-зависими от „сините храни“.
В световен мащаб приблизително 100 милиона души улавят или събират 2500 вида риби, миди, водни растения и водорасли като основен източник на доходи, изхранвайки общо един милиард души. Това са хората, които са най-уязвими от въздействието на нашата затопляща се планета, обяснява изследователският екип.
Едно от проучванията на BFA обяснява как инвестирането в храни с по-ниско въздействие, като сьомга, тилапия, сом и шаран, имат подобен екологичен отпечатък като при отглеждането на пилета - най-слабо въздействащото върху екологията сухоземно месо.
„Много риби и безгръбначни, произвеждани за храна, отделят по-малко парникови газове, по-малко замърсяват водата и използват по-малко земни и водни ресурси, отколкото наземните животински храни“, казва д-р Ричард Нютон, съавтор на изследването.
Той добавя, че има много възможности за намаляване на въздействието на съществуващите системи за „сини храни“. Промяната на хранителния ни режим, включващ повече видове с по-ниски екологични отпечатъци, също би могла да помогне.
Превод от английски: Емил АНГЕЛОВ
Euronews.com
