По-здравословни готови ястия биха могли да намалят емисиите в ЕС с 48 млн. тона годишно и да спестят на клиентите 2,8 млрд. евро (2,4 млрд. паунда) всяка година, както и да намалят заболяванията, се посочва в доклад.
Според анализ на консултантската компания Systemiq, изготвен по поръчка на екологичните организации с нестопанска цел Fern и Madre Brava, бързата храна и готовите ястия осигуряват повече от една шеста от калориите в ЕС, но съдържат много повече сол и месо, отколкото препоръчват лекарите.
Те установиха, че налагането на минимални стандарти за здравословност и устойчивост на компаниите, които продават повечето от тях, би донесло "огромни" ползи за обществото.
"Да направим готовите ястия по-здравословни и по-устойчиви е политика, която не изисква никакви угризения", заяви Едуардо Монтеро Мансиля от Испанската федерация на потребителите и ползвателите, една от десетте неправителствени организации, съавтори на доклада. "Можем да подобрим здравето на хората и на планетата на достъпни цени."
В доклада се изследват последиците от принуждаването на големите хранителни компании да спазват диетите на Световната здравна организация, чиято цел е да се избегнат недохранването и незаразните болести, и на Комисията EAT-Lancet, която се опитва да намали вредите както за околната среда, така и за хората.
И в двата случая те установиха, че готовите за консумация ястия трябва да съдържат средно около два пъти по-малко рафинирани зърнени храни и две трети по-малко месо, както и "значително" повече бобови растения.
Въпреки че в доклада се посочва, че това би спестило на потребителите 2,8 млрд. евро под формата на по-евтина храна и би намалило емисиите с 48 млн. тона всяка година, в него не се отчитат допълнителните икономически ползи от това, че болниците харчат по-малко пари за лечение на пациенти, а работодателите губят по-малко пари от това, че работниците си вземат болнични.
"В момента живеем в здравна криза, свързана с храненето", заяви Алба Гил от Европейския алианс за обществено здраве, който е съавтор на доклада. "Хранителните ни навици определят здравето ни, а оттам и бъдещето ни. Логично е политиците да регулират средата, в която консумираме храна, за да я направят здравословна и достъпна по замисъл."
Животновъдството е отговорно за 12-20% от замърсяването на планетата и увеличава нивата на някои сърдечни и ракови заболявания в богатите страни, където средностатистическият човек яде повече месо, отколкото препоръчват лекарите.
Климатолозите са категорични, че преминаването от животински към растителни протеини е мощна стъпка за предпазване на планетата от нагряване, въпреки че лекарите не са сигурни колко малко месо е най-добро за човешкото здраве. Комисията EAT-Lancet, която се събира тази година, за да предложи по-широк спектър от диети и да отговори на опасенията за недостиг на микроелементи в своята планетарна здравна диета, понастоящем препоръчва да се яде месо около един път седмично и риба два пъти седмично.
Неправителствените организации призоваха ЕС да изиска от големите хранителни компании да спазват насоките за здравословност и устойчивост на готовите ястия, продавани в ЕС. В доклада не се анализира как потребителите биха реагирали на подобно предложение.
Пол Беренс, изследовател на промените в околната среда в Лайденския университет, който изучава хранителните системи и който не е участвал в проучването, заяви: "Този доклад е прагматичен, тъй като предлага не всяко ястие да бъде оптимално здравословно, а цялостното предлагане на заведенията за обществено хранене и търговците на дребно да отговаря на насоките за хранене."
Той добави: "Ако политиците последват този съвет, това би създало много по-здравословна култура на хранене, която би била от полза за планетата, нашето благосъстояние и нашите портфейли."
