Химикалите от групата на PFAS се намират в почвата, водата и човешкото тяло, а две нови решения на Европейския съюз потвърждават, че тяхното присъствие в храната вече не може да бъде пренебрегвано. От забрани върху опаковките до по-строги норми за безопасност, ситуацията се променя, макар това все още да не е достатъчно за пълната защита на потребителите. PFAS, наричани още вечни химикали, редовно попадат в заглавията на медиите след разследващия проект на тема замърсяване, който разкри тяхното вездесъщо присъствие в цяла Европа. В резултат на това Европейският съюз призна необходимостта от по-строги регулации на тези химикали още при техния източник.
Докато обсъжданията относно индустриалната и потребителската употреба на PFAS напреднаха чрез подготовката на универсално ограничение от European Chemicals Agency, регулаторните пропуски по отношение на храната получават много по-малко внимание. Организацията Foodwatch подчертава, че справянето с PFAS в храните е крайно наложително, като две скорошни регулаторни инициативи показват, че проблемът вече не може да бъде игнориран. Проблемът с PFAS се състои в това, че те представляват голямо семейство от над десет хиляди химикала, придобили популярност благодарение на изключително устойчивите си свойства, дължащи се на здравите въглеродно-флуорни връзки. PFAS притежават комбинация от висока екологична устойчивост, способност за биоакумулация в природата и живите организми, както и голяма подвижност, позволяваща им да се разпространяват на далечни разстояния.
Тези химикали се използват като водо- и мастноотблъскващи вещества в множество индустриални и потребителски сфери, включително хранителни опаковки, индустриални машини, лубриканти, бои, козметика, облекла, електроника, автомобили, пожарогасителни пяни и хранително-преработвателната промишленост. Те могат да попаднат и в земеделието чрез пестициди, които ги съдържат с цел повишаване на устойчивостта на активните вещества. Освен това замърсяването на храната се случва през околната среда, когато почвите и водата са замърсени, както и чрез отделянето на химикали от материалите, влизащи в контакт с храни по време на тяхното производство и преработка, като конвейерни ленти и покрити с PFAS опаковки.
Проблемът има две основни измерения, тъй като химикалите са навсякъде в околната среда и в човешките организми, включително при новородените, като продължаващото производство води до все по-високи концентрации. В същото време най-изследваните представители на тази група са свързани с редица сериозни здравословни последици, сред които рак, репродуктивни нарушения, както и смущения във функционирането на хормоналната и имунната системи. Всички тези факти сочат към спешната нужда от намаляване на емисиите на PFAS при техния източник с цел ограничаване на замърсяването на околната среда, храните и хората.
Към момента общоевропейските регулаторни мерки са фрагментирани и засягат само малка част от тези вещества за конкретни приложения, което е недостатъчно за спиране навлизането им в храната. Двете най-изследвани съставки са забранени на международно ниво, а други подгрупи са ограничени в индустриални условия, като например използването на пожарогасителни пяни. Широкомащабно ограничение, обхващащо всички PFAS за множество промишлени и потребителски приложения, се обсъжда в European Chemicals Agency и се очаква да бъде прието най-рано през следващите години. Важна пролука в него обаче остава изключването на пестицидите, които подлежат на отделна регулация.
Независимо от това, две много скорошни регулаторни инициативи бележат промяна в тенденциите относно значимостта на замърсяването на храните. От дванадесети август две хиляди и двадесет и шеста година употребата на PFAS за хранителни опаковки е сериозно ограничена съгласно новия общоевропейски регламент относно опаковките и отпадъците. Според него компаниите вече не могат да използват PFAS при производството и обработката на опаковки за храни над определени норми, независимо от материала. Този важен етап доказва, че регулаторите признават замърсяването чрез опаковки като реален проблем за храните.
През юли две хиляди и двадесет и шеста година European Food Safety Authority снижи безопасното ниво на трифлуороцетната киселина в диетата три пъти и половина, обосновавайки се с потенциални неблагоприятни ефекти върху щитовидната жлеза. Трифлуороцетната киселина е често срещан продукт от разпада на PFAS, а употребата на пестициди с такива съединения допринася съществено за нейното освобождаване в околната среда. Това решение следва и класифицирането на същата киселина от European Chemicals Agency като вещество, предполагаемо токсично за репродукцията през юни две хиляди и двадесет и шеста година, с подчертани рискове за плода и фертилитета.
Противниците на по-строгите регулации твърдяха, че присъствието на трифлуороцетна киселина в околната среда не е проблем сам по себе си, но официалното потвърждение на рисковете за здравето и по-ниският праг на безопасност изискват по-строг контрол върху пестицидите. Замърсяването на храните с PFAS е реалност, която регулаторните органи вече не могат да игнорират. Въпреки подкрепата за текущите усилия за намаляване на индустриалните емисии, организации като Foodwatch настояват за допълнителни мерки за мониторинг и минимизиране на нивата на тези химикали в хранителните продукти.
Към момента все още липсват задължителни максимални допустими нива за всички видове PFAS във всички храни, което прави въвеждането на такива правни лимити крайно необходимо за защита на потребителите. Също така употребата на PFAS в пестицидите трябва да бъде драстично ограничена, тъй като настоящите правила не позволяват бързо и всеобхватно регулиране на тези съставки. В рамките на гражданските усилия за радикално намаляване на емисиите, Foodwatch продължава да се ангажира с кампании за строги европейски регулации, които да премахнат PFAS от чиниите на хората.
Източник: Foodwatch
