Намаляването на загубите и разхищението на храна притежава трансформационен потенциал за агрохранителните системи, тъй като спестяването на храна от загуба или пилеене спасява също така хранителни вещества, природни ресурси и финансови средства, като същевременно помага за намаляване на натиска върху горите. Това заяви генералният директор на Организацията по прехрана и земеделие на Обединените нации (ФАО), Цюй Дуню, по време на съвместно събитие на ФАО и Програмата на ООН за околната среда, организирано по повод седмия Международен ден за информираност относно загубата и разхищението на храна.
Според представените данни 13,4 процента от произведената храна в световен мащаб се губи след прибирането на реколтата и преди да достигне до търговията на дребно. В същото време 19 процента от храната, налична за потребителите, се разхищава в търговията на дребно, в заведенията за обществено хранене и в домакинствата. Извън самата храна, тези загуби представляват значително пилеене на ресурсите, използвани за нейното производство. Когато изгубената или разхитена храна се разгражда, особено при анаеробни условия на депониране в сметищата, тя генерира метан (CH₄), който е мощен краткотраен оранжериен газ, увеличавайки допълнително климатичния отпечатък от загубите и разхищението на храна.
ФАО оценява, че приблизително 1,4 милиарда хектара земя се използват за производство на храна, която в крайна сметка никога не се консумира. Тъй като разширяването на земеделието остава основният двигател на обезлесяването в световен мащаб, намаляването на загубите и разхищението на храна би могло да помогне за по-доброто използване на съществуващите земеделски земи и за облекчаване на натиска върху горите.
За да защитим горите, трябва да трансформираме агрохранителните системи; за да трансформираме агрохранителните системи, трябва да намалим загубите и разхищението на храна; а чрез намаляване на загубите и разхищението на храна помагаме за опазването на горите, подчерта Цюй Дуню.
Загубите и разхищението на храна генерират и около 10 процента от глобалните емисии на оранжерийни газове. Справянето с този проблем би могло да подобри наличността на хранителна храна, особено на плодове и зеленчуци, при които се наблюдават най-високите нива на загуба.
Въпреки международните поети ангажименти, светът не е постигнал видим напредък в намаляването на загубите на храна от 2015 година насам и остава далеч от постигането на цел 12.3 от Целите за устойчиво развитие. Тази цел призовава за намаляване наполовина на глобалното разхищение на храна на глава от населението на ниво търговия на дребно и потребители, както и за намаляване на загубите на храна по веригите за производство и доставки до 2030 година.
ФАО работи със своите членове и партньори за промяна на тази траектория чрез подобряване на измерването, укрепване на политиките и разширяване на практическите решения, които запазват повече храна в системата, подкрепят достъпа до здравословна храна и намаляват натиска върху природните ресурси.
За да отбележи Международния ден, ФАО публикува и интерактивна карта с данни за Индекса на загубите на храна, представяща оценки за загубите на храна за 2024 година на подрегионално и регионално ниво. Картата ще бъде постоянно включена в Техническата платформа на ФАО за измерване и намаляване на загубите и разхищението на храна, правейки регионалните данни по-достъпни и подкрепяйки усилията за подобряване на измерването на загубите. Нейното публикуване е част от текущата работа на ФАО с членовете и партньорите за укрепване на измерването на загубите на храна и подкрепа на политики, базирани на доказателства, насочени към намаляване на загубите в агрохранителните системи.
Източник: ФАО
