Изследователи от Мичиганския университет в САЩ са установили, че почти половината от световните хранителни отпадъци могат да бъдат спрени с по-добро охлаждане, което ще спести храна и ще намали въздействието върху климата.
По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН (ФАО) около една трета от храната, произведена в световен мащаб, се разхищава всяка година, а приблизително 800 милиона души страдат от глад. В ново проучване на Мичиганския университет обаче се стига до заключението, че почти половината от хранителните отпадъци, около 620 милиона метрични тона, могат да бъдат премахнати чрез напълно охладени вериги за доставка на храни в световен мащаб.
В същото време напълно охладените вериги за доставки, или "хладилни вериги", биха могли да намалят свързаните с хранителните отпадъци емисии на парникови газове (ПГ), които затоплят климата, с 41% в световен мащаб, според проучването (The impact of refrigeration on food losses and associated greenhouse gas emissions throughout the supply chain (DOI: 10.1088/1748-9326/ad4c7b)), публикувано онлайн на 28 май 2024 г. в рецензираното списание Environmental Research Letters.
Според проучването Африка на юг от Сахара и Южна и Югоизточна Азия имат най-голям потенциал за намаляване както на загубите на храни, така и на свързаните с тях емисии чрез засилено прилагане на студената верига.
В Южна и Югоизточна Азия загубите на храна могат да намалеят с 45%, а свързаните с тях емисии - с 54% при оптимизиран сценарий за охлаждане. Проучването показва, че Африка на юг от Сахара има огромни възможности за намаляване на загубите на храна (47%) и на емисиите (66%) при оптимизирани условия на охлаждане.
Според проучването в много случаи разработването на по-локализирани и по-малко индустриализирани вериги за доставка на храни "от фермата до масата" може да доведе до икономии на храни, сравними с оптимизираните хладилни вериги.
"Бях изненадан да открия мащаба на нашите възможности за намаляване на загубите и разхищението на храни в световен мащаб", казва водещият автор на изследването Аарон ФРИДМАН-ХАЙМАН, магистър в Училището за околна среда и устойчивост и Училището по бизнес "Рос" към Мичиганския университет. "Приблизително половината от 1,3 млрд. тона храна, която се разхищава годишно, може да бъде решена чрез оптимизиране на веригата за доставка на храни."
Другият автор е Шели МИЛЪР, професор в Училището за околна среда и устойчивост на Мичиганския университет и в Инженерния колеж.
Загубите на храна водят до около осем процента от емисиите на парникови газове, причинени от човека. Новото проучване на Мичиганския университет се фокусира върху загубите на храни на етапите от веригата за доставка на храни след прибирането на реколтата до търговията на дребно и не разглежда загубите във фермите или по домовете.
Проучването отчита парниковите газове, отделяни по време на производството на храни. То не включва емисиите, свързани с охлаждането или други операции по веригата на доставки, и не включва емисиите от хранителните отпадъци в депата за отпадъци.
Проучването, финансирано отчасти от Carrier Global Corp., установи, че:
- Най-голямата възможност за подобряване на загубите на храна в по-слабо индустриализираните икономики е веригата на доставки между фермата и потребителя. Но в Северна Америка, Европа и други по-индустриализирани региони повечето загуби на храна се случват на ниво домакинство, така че подобренията в хладилната верига няма да имат значително въздействие върху общите загуби на храна.
- В потвърждение на предишни изследвания, проучването на Мичиганския университет подчертава значението на загубите на храни, свързани с месото. Макар че загубите на плодове и зеленчуци са много по-големи в тегловно изражение в целия свят, свързаните с климата емисии, свързани със загубите на месо, са постоянно по-големи от тези, свързани с всеки друг вид храна - главно поради високата интензивност на парниковите газове при производството на месо
- За разлика от предишни проучвания по тази тема, изследователите от Мичиганския университет сравняват ползите от глобализираните, технологично напреднали вериги за доставка на храни с тези от локализираните хранителни системи "от фермата до масата". "Хиперлокализираните хранителни системи доведоха до по-ниски загуби на храна в сравнение с оптимизираните глобални, хладилни вериги за доставки", казва Фридман-Хайман. "Резултатите помагат да се определи количествено стойността на поддържането и подпомагането на местни хранителни вериги."
За целите на проучването изследователите създават инструмент за оценка на загубите на храни, за да оценят как подобреният достъп до хладилната верига може да повлияе на загубите на храни и свързаните с тях емисии на парникови газове за седем вида храни в седем региона. Те използват данни от Организацията по прехрана и земеделие на ООН и други източници.
Чрез моделиране на загубите на храни на всеки етап от веригата за доставки, проучването показва къде може да се оптимизира хладилната верига, за да се намалят загубите на храни и емисиите. Изследователите анализират ефектите от преминаването от сегашното състояние на непоследователни и с променливо качество хладилни вериги в целия свят към оптимизирана система, определена като система с високо качество на охлаждане на всички етапи.
В проучването се оценява, че лошата инфраструктура на хладилните вериги може да бъде причина за до 620 милиона метрични тона загуби на храни в световен мащаб годишно, което води до емисии от 1,8 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид, еквивалентни на 28% от годишните емисии на парникови газове в САЩ.
Изследователите твърдят, че техният адаптивен и лесен за използване инструмент ще бъде полезен за всички, които участват във веригата за доставка на храни, включително земеделски производители, търговци на дребно на хранителни стоки, държавни служители и неправителствени организации (НПО).
"Въпреки че инфраструктурата на хладилните вериги бързо се увеличава в световен мащаб, оптимизираната хладилна верига вероятно ще се развива с различни темпове и по различни начини по света", казва Милър. "Този анализ показва, че увеличаването на охлаждането трябва да доведе до подобрения, в емисиите на парникови газове, свързани със загубата на храни. Съществуват важни компромиси, свързани с подобренията на хладилната верига в зависимост от вида на храните и региона."
Милър заяви също, че инвестиционните решения трябва да бъдат приоритизирани, за да се постигнат максимално желаните резултати и въздействия. Например, ако основният приоритет на дадена НПО е да се сложи край на глада, тогава подобренията на хладилната верига, които осигуряват най-голямо общо намаление на загубите на храна, могат най-добре да постигнат тази цел.
Но организациите, които дават приоритет на действията в областта на климата, могат да изберат да се съсредоточат върху намаляването на загубите на месо, а не върху общите загуби на храна.
Проучването установи, че месото е причина за повече от 50 % от емисиите на парникови газове, свързани със загубите на храна, въпреки че представлява по-малко от 10 % от световните загуби на храна по тегло. Според проучването, оптимизираното охлаждане на месото би могло да доведе до елиминиране на повече от 43 % от емисиите.
Изследователите подчертават, че действителният размер на спестените емисии на парникови газове ще зависи от ефективността на технологиите за хладилни вериги и въглеродния интензитет на местните електрически мрежи, тъй като климатичните емисии, свързани с охлаждането, могат да бъдат значителни.
Проучването на U-M е подкрепено от Националната научна фондация на САЩ и от Carrier Global Corp., световен лидер в областта на интелигентните климатични и енергийни решения.
