Често срещаните хранителни консерванти, които се намират в цялата мрежа от преработени храни, могат да бъдат свързани с по-висок риск от високо кръвно налягане и сърдечносъдови заболявания. Това показват резултатите от изследване, публикувано в списанието European Heart Journal. Проучването е ръководено от д-р Матилд Тувие, изследователски директор в INSERM (Френския национален институт за здраве и медицински изследвания), и Анаис Хасенбьолер, докторант, като и двете са част от екипа за изследване на хранителната епидемиология към Университета Сорбона Париж Нор и Университета Париж Сите във Франция.
Изследване на въздействието на консервантите върху здравето
Консервантите се добавят към храните поради няколко основни причини, сред които предотвратяване на растежа на бактерии и плесени, забавяне на развалянето и подпомагане на продуктите да запазят своя цвят, вкус или свежест за по-дълго време. Поради изключително широката употреба на тези съставки, изследователите са поставили за цел да разберат по-добре дали дългосрочното излагане на тяхното въздействие може да бъде свързано със сърдечносъдовото здраве.
Анаис Хасенбьолер отбелязва, че хранителните консерванти се използват в стотици хиляди промишлено преработени храни. Експериментални проучвания подсказват, че някои консервиращи добавки могат да бъдат вредни за сърдечносъдовото здраве, но досега не е имало достатъчно доказателства за тяхното въздействие при хората. По думите на изследователите това е първото по рода си проучване, което изследва връзките между широк спектър от консерванти и сърдечносъдовото здраве.
Мащабно проследяване на диетата на над 112 000 души
Проучването е проведено като част от NutriNet-Santé, голям продължаващ изследователски проект, който проучва връзките между храненето и здравето. В анализа са включени 112 395 доброволци, живеещи във Франция.
На всеки шест месеца участниците са записвали всичко, което са яли и пили в продължение на тридневен период. Това е предоставило на изследователите изключително подробна информация за тяхната диета, вместо да се разчита само на общи оценки за консумацията на храна.
След това изследователският екип е анализирал съставките в тези храни и напитки, включително съдържащите се в тях консерванти. Участниците са били проследявани за среден период от седем до осем години, за да се отчете дали развиват високо кръвно налягане или сърдечносъдови заболявания като инфаркт, инсулт или ангина пекторис.
Излагането на консерванти е било почти universalно. През първите две години от участието си 99,5% от доброволците са консумирали поне един хранителен консервант.
Резултати и свързани рискове
Най-силните връзки са наблюдавани при хората, които са консумирали най-големи количества от определени консерванти.
Участниците с най-висок прием на неантиоксидантни консерванти са имали с 29% по-висок риск от хипертония в сравнение с тези, които са консумирали най-ниски количества. При тях е отчетен и с 16% по-висок риск от сърдечносъдови заболявания, включващи инфаркт, инсулт и ангина пекторис.
Хората, консумирали най-големи количества антиоксидантни консерванти, са имали с 22% по-висок риск от хипертония.
Тези две категории предпазват храната по различен начин. Неантиоксидантните консерванти обикновено се използват за предотвратяване на растежа на потенциално вредни микроорганизми като бактерии и плесени. Антиоксидантните консерванти от своя страна забавят окислението, което е химичен процес, водещ до покафеняване на храните, поява на неприятен вкус или гранясване.
Конкретните добавки с установена връзка
Изследователите са анализирали 17 от най-често консумираните консерванти сред участниците. Осем от тях са били конкретно свързани с по-висок риск от високо кръвно налягане, а именно калиев сорбат (E202), калиев метабисулфит (E224), натриев нитрит (E250), аскорбинова киселина (E300), натриев аскорбат (E301), натриев ериторбат (E316), лимонена киселина (E330) и екстракти от розмарин (E392).
Аскорбиновата киселина (E300) е била конкретно свързана и със сърдечносъдови заболявания.
Тези констатации не означават задължително, че консумацията на някоя от тези съставки причинява високо кръвно налягане или сърдечни заболявания. Проучването е било наблюдателно, което означава, че то установява статистически връзки, а не доказва директна причинно-следствена връзка.
Механизми на въздействие върху организма
Д-р Тувие допълва, че изследването има някои ограничения, присъщи на наблюдателния дизайн, но констатациите се основават на изключително подробни данни и са взети предвид други фактори, които могат да увеличат или намалят риска от сърдечносъдови заболявания. Експерименталните изследвания в литературата последователно показват, че консервантите могат да причинят оксидативен стрес в организма или да засегнат работата на панкреаса.
Едно от възможните обяснения е свързано именно с оксидативния стрес. Той възниква, когато реактивните молекули се натрупват по-бързо, отколкото защитните системи на организма могат да ги неутрализират, което потенциално уврежда клетките и тъканите с течение на времето.
Изследователите проучват и дали консервантите могат да влияят върху функцията на панкреаса. Панкреасът играе централна роля в регулирането на кръвната захар и метаболизма, така че промените в неговата функция биха могли да имат по-широки ефекти върху цялото тяло.
Екипът в момента изследва как хранителните добавки и ултрапреработените храни могат да влияят върху възпалението, оксидативния стрес, метаболитния профил на кръвта и чревната микробиота. Чревната микробиота представлява огромната общност от бактерии и други микроорганизми, живеещи в храносмилателния тракт, които все повече се изследват поради възможната им роля в метаболизма, имунната функция и сърдечносъдовото здраве. Чрез изучаване на тези биологични промени изследователите се надяват да разберат по-добре защо излагането на определени добавки може да бъде свързано с по-висок риск от заболявания и дали самите консерванти допринасят за тези ефекти.
Препоръки и бъдещи стъпки
Според д-р Тувие получените резултати показват необходимост от преоценка на рисковете и ползите от тези хранителни добавки от страна на компетентните органи, като Европейския орган за безопасност на храните (EFSA) в Европа и Агенцията за храните и лекарствата (FDA) в САЩ, с цел по-добра защита на потребителите.
Междувременно констатациите подкрепят съществуващите препоръки за предпочитане на непреработени и минимално преработени храни и избягване на ненужни добавки. Лекарите и останалите здравни специалисти играят ключова роля в разясняването на тези препоръки пред обществеността.
https://www.sciencedaily.com
