Потребителското търсене и развитие в областта на науката и технологията на храните са помогнали да се разшири и разнообрази използването на хранителни добавки. Благодарение на което можем да се наслаждаваме на здравословни, достъпни и висококачествени храни.
Египтяните са ги използвали, гърците - също. Днес ние продължаваме да ги използваме. Хранителна добавка, в най-общия смисъл на думата, е всяко вещество, добавено към храните, за да се повиши безопасността, хранителната стойност или целесъобразността на даден продукт.
Адитивите увеличават трайността на храната, подобряват вкуса, те се смесват за сгъстяване и за добавяне на конкретен цвят. Също така съхраняват хляба от мухъл, предотвратяват разделянето на салатните сосове, освежават месата или придават топлия жълт цвят на маргарина. Към добавките спадат и бакпулверът в миксовете за кейк и желиращите агенти в желетата. Потребителят може да разчита на многото предимства, технологични и естетични, получени благодарение на хранителните добавки.
Добавките могат да бъдат от растителен произход, например сгъстители, извлечени от семена, плодове и водорасли, или киселинни средства, като винената киселина, получена от плодове. Освен това, добавките могат да бъдат получени чрез синтез или биосинтез на продуктите; като тази категория включва антиоксиданти като аскорбинова киселина и токофероли от растителните масла и багрила като каротеноиди, които могат да бъдат намерени в различни плодове и зеленчуци. Между добавките, получени чрез модифициране на естествени вещества са емулгаторите (получени от хранителни масла и органични киселини), и сгъстителите, като например нишесте и целулоза, също модифицирани. Има и изкуствени добавки: антиоксиданти като бутилиран хидроксианизол (ВНА), оцветители (например индиго кармин и хинолиново жълто) и подсладители като захарина.
В Европейския съюз, добавките се регулират от Директиви за добавките. Международни организации като Codex Alimentarius следят за безопасността на добавките.
Добавки за безопасност
Добавките се оценяват според няколко критерия: как тялото ги приема, тяхната стабилност в различни храни и напитки и количествата, които могат безопасно да бъдат консумирани. Регламентът на хранителните добавки изисква продуктът да е етикетиран правилно, да е предоставена информация за наименованието и целта на добавката. В Европейския съюз разрешените добавки са идентифицирани чрез Европейския код, който присъства на етикетите.
Д-р Джулиане Бюелд от ILSI (International Life Sciences Institute) твърди: Няма риск за добавките като цяло, с редки изключения, като например използваните сулфити в сушените плодове и алкохолни напитки, които могат да причинят алергии при някои по-чувствителни хора. По-голямата част от алергиите много често не се причиняват от добавките, а от самата храна.
