Може ли консумацията на големи количества люти чушки да повлияе на риска от поява на рак? Учените спорят по този въпрос от години и отговорът далеч не е прост. Въпреки че лютите чушки съдържат съединения с противовъзпалителни и дори противоракови ефекти в лабораторни експерименти, някои проучвания при хора свързват много високата им консумация с по-голям риск от определени ракови заболявания на храносмилателния тракт.
Голям преглед, публикуван в списание Frontiers in Nutrition, анализира наличните доказателства и установява, че хората, които консумират най-големи количества люти чушки, са по-склонни да развият определени стомашно-чревни ракови заболявания, особено рак на хранопровода. В същото време изследователите подчертават, че доказателствата не потвърждават категорично, че лютите чушки причиняват рак, и че все още са необходими по-строги проучвания.
Подробен поглед върху лютите чушки и риска от рак
Стомашно-чревните ракови заболявания включват рак на хранопровода, стомаха, дебелото черво или правото черво. Заедно те са отговорни за милиони нови диагнози по света всяка година и остават сред основните причини за смъртност, свързана с ракови заболявания. Тъй като тези заболявания често се откриват в напреднал стадий, учените продължават да търсят хранителни фактори и навици от начина на живот, които биха могли да окажат влияние върху риска.
Лютите чушки се консумират ежедневно от милиарди хора и представляват основна съставка в кухнята на редица страни в Азия, Латинска Америка, Африка и много други части на света. Техният характерен пикантен вкус се дължи на капсаицина — естествено съединение, което активира нервните рецептори за топлина и болка.
Капсаицинът привлича значителен научен интерес. Лабораторни изследвания показват, че той може да намали възпалението, да повлияе на метаболизма и дори да унищожи определени ракови клетки при специфични условия. От друга страна обаче, редица други експерименти установяват, че при различни обстоятелства той би могъл да стимулира растежа на тумори или да допринесе за дразнене на тъканите. Тези противоречиви доказателства правят цялостния му ефект върху рака труден за определяне.
Какво показват резултатите от анализа
За да разберат по-добре тази връзка, изследователите са комбинирали данни от четиринадесет наблюдателни проучвания, включващи над единадесет хиляди участници, сред които повече от пет хиляди души с поставена диагноза за стомашно-чревен рак.
В сравнение с хората, които са консумирали най-малко люти чушки, тези с най-висок прием са имали около шестдесет и четири процента по-висока вероятност да развият стомашно-чревен рак като цяло.
Най-силна връзка е установена при рака на хранопровода. Участниците в групата с най-висока консумация са били почти три пъти по-склонни да развият този вид рак спрямо тези от групата с най-нисък прием.
Картината е била по-малко ясна при останалите ракови заболявания на храносмилателната система. Изследователите не са открили статистически значимо увеличение на риска от рак на стомаха или рак на дебелото и правото черво. Въпреки че при рака на стомаха се забелязва тенденция към по-висок риск, с около седемдесет и седем процента по-висок при интензивните потребители на люти чушки, разликата не достига статистическа значимост.
Въз основа на своите констатации изследователите заключват, че наличните данни подсказват, че лютата чушка е рисков фактор за определени стомашно-чревни ракови заболявания.
Защо резултатите се различават по света
Констатациите варират и в зависимост от географския регион. Проучванията от Азия, Африка и Северна Америка като цяло отчитат по-висок риск от рак сред хората с най-голяма консумация на люти чушки. За разлика от тях, изследванията от Европа и Южна Америка не откриват повишен риск или дори отчитат по-ниски нива на риск.
Учените смятат, че няколко фактора могат да обяснят тези разлики. Средният прием на люти чушки варира драстично по света, а методите за готвене, сортовете чушки, генетиката, тютюнопушенето, употребата на алкохол и други хранителни навици също могат да окажат влияние върху резултатите. Изследователите отбелязват, че географските региони оказват влияние върху риска от стомашно-чревни онкологични заболявания, което показва, че регионалните разлики трябва да се вземат предвид при изготвянето на препоръки за хранене.
Защо хранопроводът може да бъде особено уязвим
Учените предлагат няколко обяснения защо хранопроводът изглежда по-силно засегнат в сравнение с други части на храносмилателния тракт. Капсаицинът активира така наречените рецептори TRPV1, което предизвиква познатото усещане за парене, свързано с пикантната храна. Някои изследователи предполагат, че многократната експозиция на изключително люти храни би могла да допринесе за хронично дразнене на лигавицата на хранопровода при възприемчиви индивиди. Разликите в скоростта, с която клетките се възстановяват и заменят в храносмилателната система, също могат да влияят на реакциите на тъканите с течение на времето. Тези идеи обаче остават хипотези и все още не са доказани.
Цялостната картина и бъдещите проучвания
Впреки че тези констатации могат да изглеждат обезпокоителни, те трябва да се тълкуват предпазливо. Всяко проучване, включено в прегледа, е било наблюдателно. Това означава, че изследователите са успели да идентифицират връзки, но не са могли да определят дали самите люти чушки причиняват по-високия риск от рак. Други фактори като тютюнопушене, консумация на алкохол, социоикономически разлики, инфекции или цялостни хранителни модели също биха могли да допринесат за тези резултати.
След публикуването на прегледа, по-широки анализи продължават да показват смесена картина. Общ преглед, оценяващ множество систематични прегледи, заключва, че пикантните храни и капсаицинът имат както потенциални ползи за здравето, така и възможни рискове, в зависимост от изследваното заболяване, консумираното количество и включената популация. Някои доказателства свързват пикантната храна с по-нисък риск от сърдечно-съдови заболявания и преждевременна смърт, докато проучванията за рак на храносмилателната система остават противоречиви.
Към момента изследователите посочват, че един от най-големите неотговорени въпроси е дозата. Все още не е ясно дали умерената консумация на люти чушки носи същите рискове, наблюдавани при хората с най-висок прием, или съществува праг, над който рискът започва да се увеличава. За определяне на това дали лютите чушки играят директна роля в развитието на рак или наблюдаваните връзки се дължат на други фактори от начина на живот и околната среда, ще бъдат необходими бъдещи проучвания, проследяващи хората в продължение на много години.
Източник: ScienceDaily
