В днешно време вероятно вече сте добре запознати с микропластмасите и нанопластмасите, които плуват във вашата вода. Може дори да знаете няколко трика за тяхното филтриране. Сега обаче установяването на начини за премахването им от водоснабдяването може да се окаже по-важно, отколкото осъзнавате, тъй като ново изследване показва, че тези микроскопични пластмасови частици вероятно помагат на бактериите да оцеляват.
Изследването, ръководено от изследователя Дзинцю Ляо от Политехническия институт на Вирджиния (Virginia Tech) и публикувано в списанието Water Research, разкрива, че нанопластмасите могат да взаимодействат с микробите по начини, които помагат на вредните бактерии да преживеят пречистването на водата, с което потенциално излагат на риск човешкото здраве.
Изключително важно е да разберем по-добре неблагоприятните ефекти на нанопластмасите върху човешкото здраве, и то не само пряко при хората, но и в околната среда, която индиректно влияе върху здравето ни, заявява Ляо, която е асистент по гражданско и екологично инженерство.
Относно начина, по който функционира този процес, Ляо и нейният екип обясняват, че бактериите във водните системи често живеят в биофилми. Това са слузести общности, които се прикрепят към повърхности като вътрешността на тръбите. Не всички биофилми са лоши, тъй като понякога те могат да помогнат за филтрирането на нежелани вещества. Когато обаче се намират вътре в система за питейна вода, те могат да дадат убежище на бактерии, способни да причинят заболявания у хората, а нанопластмасите могат да помагат на тези бактерии да оцелеят.
За да разбере екипът как взаимодействат тези елементи, той създава биофилм с помощта на бактериите Escherichia coli и Pseudomonas aeruginosa. Това са два вида бактерии, добре известни с това, че причиняват заболявания при хората. След това биофилмът е изложен на нива на нанопластмаси, сходни с тези, които реално се намират в чешмяната вода. След излагането изследователите установяват, че бактериите започват да комуникират помежду си и да отделят съединения, които правят биофилма по-плътен и устойчив.
След това вирусите, съществуващи в спящо състояние вътре в някои от бактериите, се активират. Тези вируси, наречени профаги, унищожават своите клетки гостоприемници и се размножават с хиляди. Изследователите наблюдават как след това бактериите отвръщат на удара срещу вирусите. Това кара някои клетки да оцелеят, докато други умират и освобождават съдържанието си в биофилма, правейки го още по-силен.
Това означава, че биофилмът, изпълнен с нанопластмаси, прави бактериите по-трудни за унищожаване, дори когато са изложени на дезинфектантите, използвани за пречистване на водоснабдяването. Когато нанопластмасите взаимодействат с биофилма и бактериите вътре в него, те могат да засилят биофилма и да го направят по-устойчив на всякакъв вид мерки, предназначени да поддържат водата чиста, обяснява Ляо, която е свързана и с Института за науки за живота Фралин към Virginia Tech.
Разлика между микропластмаси и нанопластмаси
Микропластмасите и нанопластмасите представляват малки пластмасови частици, които често се образуват при разпадането на по-големи пластмасови предмети с течение на времето. Те се различават главно по своя размер, което влияе на това как се държат в околната среда и как взаимодействат с клетките, микробите и другите живи системи.
Микропластмасите са пластмасови частици, по-малки от 5 милиметра, което е приблизително колкото сусамово семе или дори по-малко. Те се намират почти навсякъде — във водата, храната, почвата и дори във въздуха.
Нанопластмасите от своя страна са частици, по-малки от един микрометър (една милионна част от метъра), което ги прави значително по-малки от микропластмасите. Поради микроскопичния си размер учените смятат, че те могат да взаимодействат по различен начин с клетките, микробите и другите биологични системи, макар че изследователите все още работят за пълното разбиране на потенциалните им ефекти върху здравето и околната среда.
Бъдещи изследвания и възможни решения
Преди да се откажете окончателно от чешмяната вода, има няколко неща, които си струва да знаете. Изследователите отбелязват, че са необходими повече проучвания с различни бактерии, материали за тръби и методи за дезинфекция, за да се определят най-добрите начини за борба с ефектите от нанопластмасите, преди да може окончателно да се каже какво означава това за водата от чешмата.
Като цяло Ляо посочва, че констатациите предоставят нови прозрения за взаимодействието между нанопластмасите и динамиката между бактериите и фагите, подчертавайки повишените микробиологични рискове, свързани с нанопластмасите във водата.
Освен това учените работят усилено за справяне с микро- и нанопластмасите във водата. През април изследователи установиха, че екстрактът от семена на моринга може да премахне над 98% от микропластмасите в питейната вода, като се представя подобно на химическия коагулант алуминиев сулфат. През юни екип от Университета в Мисури съобщи, че е създал генетично модифицирани водорасли, произвеждащи лимонен — естествено масло, което кара микропластмасите във водата да се слепват с водораслите и да се утаяват в отстраним слой биомаса. Изследване от 2025 година установи, че преваряването на водата може да помогне за улавянето на тези пластмасови частици, правейки ги лесни за отделяне, благодарение на естествено срещащите се минерали като калциев карбонат, образуващи кристали, които ги улавят на дъното. И разбира се, ако наистина искате да избегнете пластмасите във вашата вода, се уверете, че избягвате напълно бутилираната вода.
Източник: Food & Wine
