Хлябът и виното са две от основните съставки в човешката диета, които се възприемат като неизменна част от цивилизацията от хилядолетия. Нови изследвания показват, че това предпочитание датира от поне 8000 години. В края на април международен екип от изследователи публикува своите открития в списанието на Националната академия на науките на САЩ, разкривайки, че Югоизточна Грузия е била сред най-ранните познати региони за култивиране на хлебна пшеница. Това означава, че нашите предци в района на Южен Кавказ са отглеждали съставките за хляб близо осем хилядолетия преди появата на модерните занаятчийски пекарни.
Археологически проучвания в неолитните обекти
Изследването е ръководено от професор Давид Лордкипанидзе, генерален директор на Грузинския национален музей, заедно с екип от учени от Канада и Израел. Те са идентифицирали физически доказателства за хлебна пшеница в неолитните археологически обекти Гадачрили гора и Шулаверис гора. Чрез радиовъглеродно датиране на откритите пшенични зърна е установено, че те произхождат от периода между 5922 и 5747 г. пр.н.е. Това представлява най-ранното известно физическо доказателство за съществуването на хлебната пшеница в света. Тези открития хвърлят нова светлина върху иновативността на ранните фермери и техния принос към развитието на земеделието.
Генетичната връзка със съвременната пшеница
Откритата в Грузия пшеница, известна научно като Triticum aestivum, е същият вид, който днес съставлява 95 процента от цялата пшеница, консумирана в световен мащаб. Професор Нана Русишвили от Грузинския национален музей, която изучава тези растителни материали повече от пет десетилетия, подчертава, че това дава възможност да се докаже произходът на хлебната пшеница на грузинска територия. Според изследователите Грузия е един от основните центрове на опитомяване на тази важна култура, което затвърждава историческото значение на региона за глобалната продоволствена сигурност.
Едновременна поява на хляба и виното
Това, което прави тези исторически обекти още по-забележителни, е фактът, че същото древно население изглежда е произвеждало вино през същия период. Предишни изследвания вече бяха идентифицирали Гадачрили гора и Шулаверис гора като едни от най-старите обекти за винопроизводство в света. Хлябът и виното се разглеждат като фундаментални елементи на човешката култура. Комбинирането на знания, ресурси и изобретателност за оформянето на ранното земеделие показва, че хората в този регион са играли ключова роля в развитието на цивилизацията.
Преосмисляне на историческата роля на Кавказ
Констатациите на екипа предизвикват традиционната представа, че Южен Кавказ е бил периферна област, която просто е приемала иновации от други места. Професор Стивън Батюк от Университета в Торонто, който съръководи археологическите разкопки, обяснява, че Кавказ е важен център, където са създадени ключови иновации за развитието на Близкия изток и съвременния начин на живот. Изследователите планират бъдещи проучвания, особено в недостатъчно изследваните територии между Анатолия и Кавказ, където очакват да открият още доказателства за древните земеделски практики.
Източник: Food & Wine
