Децата на хората, които доживяват до стогодишна възраст, изглежда имат малко по-здравословен режим на хранене в сравнение с типичните възрастни хора. Това показва ново проучване, проведено от изследователи от Бостънския университет в САЩ. Предишни изследвания вече са загатвали, че наследниците на столетниците често споделят някои от предимствата за оцеляване на своите родители, като показват значително по-ниски нива на заболявания, свързани с възрастта, и особено на сърдечносъдови състояния като инфаркт и инсулт. Новият научен труд обаче поставя един по-практичен въпрос, а именно какви са реалните хранителни навици на тези дълголетни семейства.
Учените са анализирали въпросници за храненето, попълнени през 2005 година от 457 възрастни участници в Изследването на столетниците в Нова Англия. Това е едно от най-мащабните проучвания в света, фокусирано върху семейства с изключително голяма продължителност на живота. Възрастта на участниците е варирала от средата на четиридесетте до началото на деветдесетте години, като средната възраст е била около 75 години към момента на отчитане на хранителния режим. Резултатите показват, че тези хора притежават умерено качество на диетата, което, макар и не идеално, е по-високо от това на съпоставими групи възрастни хора в Съединените щати по четири признати мерки за хранене, включително индекси, свързани с общото здраве, превенцията на хронични заболявания и здравето на мозъка.
Най-силните страни в диетата на наследниците на столетниците включват редовната консумация на плодове, зеленчуци, зеленолистни храни, бобови растения и морски дарове. Изследователите отбелязват и високо качество на протеиновите храни, което означава превес на рибата и по-малко преработените меса. Участниците също така са показали добри резултати при ограничаването на приема на натрий, добавена захар и рафинирани зърнени храни. Въпреки тези положителни тенденции, изследването установява, че децата на столетниците не достигат препоръчителните нива на прием за няколко ключови групи храни, сред които попадат пълнозърнестите продукти, соевите храни и ядките.
Диетите, богати на тези специфични компоненти, се препоръчват широко от здравни организации като Световната здравна организация като основна част от здравословен режим за намаляване на риска от хронични заболявания. Важно е да се отбележи, че получените резултати не доказват пряка причинно-следствена връзка между диетата и дълголетието на тези конкретни семейства. Изследователите подчертават, че проучването е изцяло наблюдателно и се основава на самоотчетени данни за храненето в един конкретен момент от времето. Освен това изследваната група е била съставена предимно от високообразовани хора, което ограничава възможността изводите да бъдат приложени автоматично към цялото население.
Един от най-ясните фактори, влияещи върху качеството на хранителния режим в това изследване, се оказва нивото на образование. Хората с по-висока образователна степен са показали склонност да постигат по-добри резултати в различните индекси за здравословно хранене. Тези констатации насочват към необходимостта от по-задълбочено обучение по хранене за възрастните хора, включително развиване на практически умения за четене на етикетите на храните и самостоятелно готвене. Учените също така призовават политиците да работят в посока подобряване на достъпността и цените на здравословните продукти като пълнозърнестите храни и бобовите растения.
В европейски контекст данните от 2024 година показват, че хората на континента вече живеят по-дълго от средното за света, като средната продължителност на живота достига 81.7 години. Италия, Швеция и Испания се нареждат на челните места в класацията. В същото време България заема последното място в Европейския съюз с продължителност на живота от 75.9 години, следвана от Румъния и Латвия. Тези значителни разлики подчертават колко важно е значението на фактори като диета, образователни инициативи и физическа активност за подобряване на общото здравословно състояние и забавяне на процесите на стареене.
Източник: Euronews Health
