Политиката е въведена през 2022 г. в опит да се намали процентът на затлъстяване в Англия, но изследователите твърдят, че може да е необходимо повече време, за да се промени ефектът от етикетите на менютата.
Според ново проучване на правилата за етикетиране на менютата в Англия се оказва, че знанието, че бургерът за бързо хранене има 700 калории, не е решаващо за гладните британци.
От 2022 г. насам големите кафенета, ресторанти, пъбове и заведения за бързо хранене в Англия са задължени да добавят етикети с калории към менютата си в опит да ограничат затлъстяването в страната, което достига 26,2% от възрастните.
Честото хранене навън се свързва със затлъстяването, което от своя страна е свързано с диабет тип 2, сърдечносъдови заболявания и няколко вида рак.
Идеята за етикетирането на менютата е, че ако клиентите знаят колко нездравословни са някои храни, те ще са по-склонни да променят хранителните си навици.
Но новото проучване, публикувано в списание Nature Human Behaviour, показва, че тази политика не е проработила така, както са се надявали поддръжниците ѝ. След въвеждането ѝ броят на калориите, които хората купуват и изяждат, почти не се е променил.
Изследователи от Ливърпулския университет и няколко други британски институции са посетили около 330 ресторанта, отговарящи на изискванията, преди и след въвеждането на политиката, като са интервюирали близо 6 600 клиенти.
След въвеждането на тази политика хората са купували средно по 1 081 калории на хранене, което е равностойно на 1 007 калории преди въвеждането ѝ. По същия начин средната консумация на калории се е увеличила леко от 909 на 983 калории.
Констатациите са последователни за всички възрастови групи, пол, етническа принадлежност и ниво на образование.
„Това би подкрепило мнението, че етикетирането на калориите само по себе си не мотивира хората да променят хранителните си навици“, заяви в изявление Том Сандърс, почетен професор по хранене и диететика в Кралския колеж в Лондон, който не е участвал в проучването.
До кого са достигнали етикетите с калориите?
Политиката изглежда е оказала известно въздействие. Само 16,5% от хората са заявили, че са забелязали етикетите с калориите в менюто преди въвеждането на мандата, докато след това те са били 31,8%.
Въпреки това етикетите не са били задължително въведени. Хората са склонни да подценяват количеството калории в ястията си, независимо дали са имали етикети в менюто, и само 22% от клиентите, които са забелязали етикетите, действително са ги използвали, когато са решавали какво да поръчат.
По-възрастните хора, жените и хората с по-високо образование, което е използвано като показател за социално-икономическия статус, са били по-склонни да забележат етикетите.
„Един от проблемите при етикетирането на калориите е, че то предоставя само цифри на страница, без да дава на хората възможност да разберат какво всъщност означават тези цифри, когато вземат решения за храната“, казва Аманда Дейли, професор по поведенческа медицина и директор на Центъра за медицина на начина на живот и поведение в университета Лафбъро в Обединеното кралство. Тя не е участвала в проучването.
Изследването има няколко ограничения. Независими изследователи заявиха, че времето на провеждане на проучването през 2022 г. и самоотчетният характер на данните може да са повлияли на констатациите.
Те също така заявиха, че може да е необходимо повече време, за да може етикетите на менютата да окажат влияние, като се има предвид, че анализът е направен само няколко месеца след добавянето на етикетите.
Сара Бери, професор по науки за храненето в Кралския колеж в Лондон, която не е участвала в проучването, заяви, че резултатите подчертават „необходимостта от по-силни интервенции за справяне с по-широките фактори, които допринасят за нашата нездравословна хранителна среда“.
Междувременно Меган Полдън, водещ автор на проучването и докторант в Университета в Ливърпул, отбеляза, че 20% от ресторантите не са спазили правилата за етикетиране, и заяви, че някои заведения може да са променили менютата си, за да предлагат по-здравословни варианти в резултат на политиката.
„Може да се наложи комбинация от стратегии, като например мерки за подобряване на спазването на изискванията от страна на бизнеса, обществено образование относно приема на калории и по-ясно етикетиране, за да се подпомогне по-здравословният избор на потребителите в сектора на храните извън дома“, каза Полдън пред Euronews Health.
Правителството на Обединеното кралство трябва да извърши собствен преглед на правилата за етикетиране на менютата до 2027 г.
Бъдещето на европейското етикетиране на храните
Обединеното кралство не е единственото място, което се бори с това как да предостави на потребителите повече информация за хранителните качества на техните ястия.
Няколко европейски държави - Франция, Белгия, Германия, Люксембург, Нидерландия, Испания, Швейцария и Португалия - доброволно са приели системата Nutri-Score, която дава цветна оценка на хранителните продукти в магазините за хранителни стоки въз основа на тяхната хранителна стойност.
Други страни, като Италия, са по-скептични към системата Nutri-Score, която се противопоставя на хранително-вкусовия сектор.
Изглежда, че това няма да бъде и основен приоритет за политиците на ЕС, след като Оливер Вархели, който беше избран за следващ ръководител на здравната политика на ЕС, предложи „работата по етикетирането на храните да продължи“, но с минимални смущения за индустрията.
