Всеки се е сблъсквал със ситуацията, в която негов спътник на масата убедително твърди, че не е гладен или че ще се задоволи само със салата, но веднага след сервирането на пържените картофки започва да посяга към чуждата чиния. Оказва се, че това поведение не е просто въпрос на липса на воля, а има своето научно обяснение. Ново проучване разкрива, че храната, която е „открадната“ от чужда порция, често има по-добри вкусови характеристики за този, който я консумира.
Пържените картофки често се приемат като универсална храна, която сближава хората, но те могат да се превърнат и в повод за напрежение, ако един от компанията се окаже „крадец на картофки“. Изследователи от Руската медицинска академия решават да проучат защо това изкушение е толкова устойчиво и дали моралните прегрешения могат да засилят вкусовото удоволствие. Резултатите от тяхното изследване са публикувани в специализираното списание Food Quality and Preference.
В проучването са участвали 120 души, на които са били сервирани идентични порции пържени картофки. Експериментът е преминал през няколко етапа, като в началото участниците са получавали храната директно, след това тя им е била предлагана от друг човек, а накрая те е трябвало тайно да вземат картофки от своите спътници. Тези сценарии са включвали както ситуации с нисък, така и с висок риск от това да бъдат заловени в крачка.
След всеки етап участниците е трябвало да оценят вкусовите качества на храната по десетобална скала. Резултатите показват, че картофките, които са били взети тайно, са получили най-високи оценки. Колкото по-голям е бил рискът от разкриване, толкова по-високо е било удовлетворението на участниците. Откраднатите картофки са били оценявани с 40 процента по-високо по отношение на вкус, хрупкавост и соленост в сравнение с тези, които са били сервирани официално.
Според участниците тръпката от риска, съчетана с лекото чувство на вина при вземането на „забранената“ храна, прави преживяването много по-вълнуващо и удовлетворяващо. Това явление е пряко свързано с психологическия механизъм, известен като ефект на забранения плод. Когато нещо е извън границите на разрешеното или е поставено под забрана, то автоматично става по-ценно и желано в човешкото съзнание.
Друг фактор, който играе роля в това поведение, е така наречената нагласа за недостиг. Когато човешкият мозък усети липса на определен ресурс, той става по-тревожен и склонен към конкурентно поведение и импулсивни действия. Предишни изследвания сочат, че подобна нагласа може да притъпи способността за емпатия, което обяснява защо „крадците на картофки“ често игнорират раздразнението на своите приятели, чиято порция намалява.
Авторите на изследването посочват, че техните открития помагат за по-доброто разбиране на начина, по който ежедневните малки нарушения активират веригите на възнаграждение в мозъка. Това предоставя ценна информация за поведенческата психология и човешките мисловни процеси, които стоят в основата на нашите хранителни навици. Макар че тези научни данни едва ли ще спрат някого да посяга към чуждата чиния, те поне осигуряват добро оправдание за тези, които не могат да устоят на изкушението следващия път.
Източник: Euronews
