Войната в Иран предизвика сериозна криза в европейското селско стопанство, като доведе до рязко покачване на цените на изкуствените торове и горивата. Голяма част от фермите в Европа в момента са изправени пред сериозни трудности, тъй като са силно зависими от вносни ресурси, чиито вериги на доставки са прекъснати. В същото време една по-различна група земеделци преминава през сътресенията значително по-леко. Това са практикуващите регенеративно земеделие, които разчитат на естествените процеси и са успели да изградят системи, устойчиви на външни икономически шокове.
Причината за настоящата криза се крие в блокирането на стратегическия Ормузки проток, през който се осъществява транспортирането на огромна част от суровините. През него преминава около една трета от световната търговия с торове и една пета от глобалния износ на петрол. Тъй като природният газ е критичен компонент за производството на синтетични азотни торове, всяко сътресение на пазара на изкопаеми горива директно се отразява на разходите на земеделските производители. Това поредно напомняне показва колко уязвимо е конвенционалното земеделие, когато фермерите са тясно обвързани с пазарите на енергоизточници и изкуствени торове, чиито цени не могат да контролират.
За разлика от традиционния модел, регенеративното земеделие не зависи от вносни синтетични химикали. Вместо това фермерите подобряват естественото плодородие на почвата чрез използване на компост, животински тор, ротационна паша и покривни култури. Покривните култури се засаждат извън основния сезон специално с цел изграждане на здрава и богата почва. Този подход не само предпазва фермите от глобални кризи и прекъсвания в доставките, но и намалява замърсяването, насърчава биоразнообразието и подобрява качеството на произвежданата храна.
Около половината от световното население в момента се изхранва благодарение на култури, отгледани с изкуствени торове. Въпреки че растенията могат да се развиват и без тях, модерното индустриално земеделие разчита на тези химикали за постигане на бързина и мащаб. Прекомерната им употреба обаче води до деградация на почвата, замърсяване на въздуха и водите, както и до сериозни рискове за човешкото здраве.
В Гърция фермери от трето поколение като Шейла Дармос доказват, че е възможно да се генерира азот по естествен път чрез растенията. Чрез интегриране на пермакултура, синтропично земеделие и агролесовъдство, те надробяват клони от дървета и ги оставят върху почвата повече от тридесет години. С времето тази органична материя се разлага и създава богата, плодородна почва. Подобни практики се наблюдават и в Испания. В областта на Баските фермерката Меган Сап от ранчото Кърли Крийк е създала затворени кръгови системи. Тя произвежда собствен компост от отпадъци от животновъдството и градината, и отглежда култури като бакла, които фиксират азот в почвата и след това се оставят да се разложат там за допълнително подхранване.
Ползите от този преход са видими и по отношение на биоразнообразието. Земеделката Яник Скунховен от фермата Ла Хункера в Мурсия, Испания, споделя как полета, които преди са изглеждали пусти и безжизнени поради липсата на птици и насекоми, сега отново гъмжат от живот. Това се дължи на използването на биохумус от червеи и листните обработки вместо неорганични торове. Когато екосистемата работи в синхрон с фермерите, се забелязва и силно намаляване на вредителите по културите, без да се налага употребата на препарати.
Въпреки всички тези предимства, разпространението на регенеративното земеделие в Европа остава силно ограничено. Според доклад на списание Нейчър само около два процента от фермите се считат за напълно регенеративни, докато между пет и десет процента са в процес на преход. Преминаването към този модел може да бъде трудоемко, а резултатите невинаги се усещат веднага. Много земеделци нямат достъп до необходимото финансиране и обучение, за да направят промяната.
Политиките, стимулите и инвестициите в Европейския съюз все още не подкрепят в достатъчна степен тези практики. Общата селскостопанска политика на съюза предлага схеми за екологични действия, но според доклад от март 2025 година на Световния бизнес съвет за устойчиво развитие тези програми са труднодостъпни и не покриват първоначалните инвестиции. Освен това се предвиждат сериозни съкращения в бюджета за селско стопанство с между двадесет и тридесет процента за периода между 2028 и 2034 година. Пазарният натиск за производство на големи обеми и еднаква продукция също спира много производители от промяна.
По отношение на добивите обаче данните показват изключително обнадеждаващи резултати. Проучване от 2025 година на Европейския алианс за регенеративно земеделие установи, че добивите в регенеративните ферми са само с около два процента по-ниски от тези в традиционните стопанства. В същото време разходите за скъпи входящи ресурси са значително по-малки. Използват се средно с 61 процента по-малко синтетични азотни торове и със 75 процента по-малко пестициди. При конвенционалните ферми в Европа изкуствените торове могат да съставляват до 12 процента от общите разходи, като този дял нараства рязко по време на кризи.
Регенеративното земеделие осигурява не само екологична, но и социална и икономическа устойчивост. Земеделците, които са се откъснали от зависимостта си от големите агрохимически компании, се чувстват много по-защитени. Някои стопанства дори са напълно изключени от националните енергийни мрежи и използват слънчева енергия за нуждите си, което ги предпазва от шокове в цените на електроенергията и горивата. Продажбата на продукцията в близост до фермите също намалява разходите за транспорт.
За преодоляване на пропуските в знанията и обучението, Европейският съюз предлага някои безплатни онлайн курсове и семинари чрез Европейския институт за иновации и технологии в храните. В същото време самите фермери поемат инициативата и създават академии за обучение и парторства за възстановяване на деградирали земи. Според експертите в сектора, изграждането на устойчивост отдолу нагоре и осигуряването на ресурси за хората на терен са сред най-важните стъпки в тези времена на геополитическа несигурност.
Източник: Euronews
