Ново изследване от Университета на Илинойс в Ърбана-Шампейн разкрива обезпокоителни данни за това как микроскопичните пластмасови частици, отделящи се от хранителните опаковки, влияят върху поведението на бактериите. Учените са установили, че нанопластмасите могат значително да засилят вирулентността и образуването на биофилми при Salmonella enterica, което поставя нови въпроси относно безопасността на храните и развитието на антимикробна резистентност. Проучването се фокусира върху полистирола – вид пластмаса, която се използва масово за производство на контейнери за храна, прибори за еднократна употреба и опаковки на месни продукти.
Изследователският екип, ръководен от доцент Пратик Банерджи от Департамента по хранителни науки и човешко хранене, започва своята работа, след като рутинни лабораторни тестове на проби от мляно пуешко месо в търговската мрежа често показват наличие на салмонела. Въпреки че правилната термична обработка на месото премахва прекия риск за потребителите, фактът, че продуктът обикновено е опакован в пластмаса, кара изследователите да проучат как патогенът реагира на контакт с пластмасови полимери. Те анализират промените във физиологията и генната експресия на Salmonella enterica след излагане на полистиролови нанопластмаси.
Резултатите показват, че тези частици променят бактериалното поведение по начини, които улесняват оцеляването и способността на бактериите да причиняват заболявания. Основният автор на изследването, докторантът Джайита Де, обяснява, че при контакт с нанопластмаси се наблюдава повишена експресия на гени, свързани с вирулентността. Освен това бактериите започват да формират по-плътни биофилми. Тези защитни слоеве, изградени от клъстери микроорганизми, помагат на патогените да издържат на почистващи режими, дезинфектанти и други външни стресови фактори в средата за преработка на храни.
Интригуващо наблюдение в изследването е динамичната стратегия на бактериите, която учените описват като превключване между нападателен и защитен режим. Когато салмонелата първоначално се срещне с нанопластмасовите частици, тя преминава в офанзивен режим и става по-агресивна. След известен период от време, когато ресурсите и енергията на бактериите започнат да се изчерпват, те преминават към дефанзивен режим, който им позволява да персистират в околната среда за по-дълго време. Ако обаче концентрацията на нанопластмаси се повиши отново, патогените могат пак да се активират и да станат силно вирулентни. Този баланс между нападение и защита е ключов фактор за тяхната адаптивност.
Освен въпроса за директната опасност от инфекции, екипът проучва и дали нанопластмасите могат да повлияят на антимикробната резистентност. Банерджи посочва, че физиологичните стресови фактори могат да задействат механизми за устойчивост в бактериите, дори ако самите стресори не са антибиотици. Първоначалните данни от продължаващата работа на екипа сочат, че полистироловите наночастици действително могат да увеличат експресията на гени, отговорни за резистентността към антимикробни средства.
Въпреки сериозността на откритията, изследователите призовават към предпазливост и подчертават, че все още е твърде рано да се правят крайни заключения за реалното въздействие върху хранителната индустрия. Пластмасовите опаковки носят значителни ползи, като намаляване на развалянето на храната, ограничаване на отпадъците и поддържане на ниски цени. Учените не целят да предизвикат паника или да призоват към незабавен отказ от пластмасата, но настояват за по-задълбочени глобални проучвания. Работата им е сред първите стъпки в изследването на взаимодействията между нанопластмасите и хранителните патогени, което е от съществено значение за бъдещите политики за безопасност на храните.
Източник: New Food Magazine
