Купуването на риба не би трябвало да изисква университетска степен по морска биология, но за много потребители е истинско предизвикателство да преценят дали изборът им пред щанда или в ресторанта помага, или вреди на екосистемата. В отговор на тази нужда две нови европейски приложения се опитват да променят начина, по който пазаруваме морски дарове, като правят устойчивия избор достъпен и лесен за всеки.
Ситуацията в Средиземноморието е особено тревожна и примерът с Кипър е показателен за мащаба на проблема. Местните рибари споделят, че уловът е намалял толкова драстично, че често се питат дали изобщо си струва да излизат в морето. Ако преди десетилетия морето е било източник на препитание, който е позволявал на цели семейства да се издържат и да образоват децата си, днес по-голямата част от предлаганата на пазарите риба е или отгледана във ферми, или вносна. Прекомерният риболов, унищожаването на естествените местообитания, инвазивните видове и промените в климата са изчерпали запасите, които някога са били в изобилие.
Въпреки че потребителите съзнават трудностите, пред които са изправени морето и дребните рибари, липсата на информация остава основна пречка. Проучванията показват, че по-голямата част от хората искат да пазаруват по-устойчиво, но менютата в ресторантите и етикетите в магазините рядко разказват цялата история. Те не дават отговор на въпросите къде точно е уловена рибата, какъв метод е използван и дали въпросният вид не е застрашен от изчезване.
Точно тази празнина в информацията се стремят да запълнят проектите MrGoodFish3.0 и VeriFish. MrGoodFish3.0, координиран от океанолози, позволява на потребителите бързо да проверят детайли за вида, преди да направят покупка. Приложението използва научни данни, за да предложи сезонни препоръки, рецепти и персонализирани съвети за по-устойчив избор. VeriFish от своя страна залага на използването на QR кодове върху менюта и етикети. Чрез сканирането им клиентите получават достъп до хранителна информация, сертификати за устойчивост и дори данни за конкретната компания, която е уловила или отгледала рибата.
Интересен аспект на устойчивия избор е консумацията на инвазивни видове. В Източното Средиземноморие рибата лъв, която е пришълец от Червено море, опустошава местния морски живот. Ресторантьорите обаче започват да превръщат този проблем в решение, като включват рибата лъв в менютата си. По този начин клиентите получават вкусно и достъпно ястие, като едновременно с това помагат на околната среда. Дигиталните инструменти могат да насочват вниманието точно към такива алтернативи, които носят полза за екосистемата.
Въпреки технологичния напредък, остават и известни скептични настроения. Предизвикателството е да се поддържа постоянно актуализирана и лесна за използване база данни, която да работи ефективно в целия Европейски съюз. Данните от Евробарометър сочат, че за голяма част от европейците цената все още е по-важен фактор от устойчивостта при покупка на риба. Въпреки това експертите в сектора вярват, че информираността на потребителите се подобрява и търговците са готови да съдействат в този процес.
В крайна сметка успехът на тези приложения ще се измерва не само в броя на свалянията, но и в повишеното ниво на знание. Като граждани започваме да разбираме по-добре комплексните въпроси на устойчивостта. Рибната индустрия също вижда бизнес възможност в това – компаниите, които са готови да споделят своите данни, ще се откроят на пазара, печелейки доверието на по-информираните купувачи. В усилията на Европа да намали зависимостта си от неустойчиви риболовни практики, тези цифрови инструменти могат да се окажат липсващото звено между човека пред щанда и рибаря, който тегли мрежите.
Източник: euronews.com
