Разходите за храна представляват едно от най-значимите пера в бюджета на европейските домакинства. Докато средно за Европейския съюз те възлизат на около 11.9 на сто от общите разходи, в страни като Румъния този дял достига до 20 процента. Тези данни подчертават сериозните разминавания в жизнения стандарт и ценовите равнища на континента. Индексът на Евростат за цените на хранителните стоки дава ясна представа за тези различия, като използва средна кошница от 100 евро за ЕС като база за сравнение.
Според данните за 2024 година Северна Македония е най-евтината страна за покупка на храни сред 36 изследвани европейски нации. Там същата кошница от стоки струва едва 73 евро, което е с 27 на сто под средното за съюза. На другия полюс е Швейцария, която е най-скъпата държава в класацията. Цените там са с впечатляващите 61.1 процента над средните за ЕС, като стандартната потребителска кошница струва 161.1 евро. Исландия и Норвегия допълват челната тройка на най-скъпите дестинации, което потвърждава тенденцията северните страни и членовете на ЕАСТ да поддържат най-високи ценови равнища.
В рамките на самия Европейски съюз най-ниски цени на храните се наблюдават в Румъния (74.6 евро), докато Люксембург е най-скъпата държава членка със 125.7 евро. Страните от Югоизточна Европа и Западните Балкани като цяло поддържат най-ниските цени. Турция, Босна и Херцеговина, Черна гора и България (87.1 евро) се нареждат значително под средното равнище за блока. Сърбия и Албания също остават в по-евтината зона, макар и по-близо до границата от 100 евро.
Сред големите икономики в ЕС Италия и Германия отчитат цени, които са съответно с 4 и 2.9 на сто над средното. Испания остава по-достъпна с 5.4 процента под средното ниво. Повечето страни от Централна и Източна Европа, включително Полша, Чехия, Словакия и Унгария, успяват да задържат цените си под или близо до средните за съюза.
Експертите посочват няколко основни причини за тези мащабни разлики. Структурни фактори като производствени разходи, интеграция на веригите за доставки и излагане на глобални шокове играят ключова роля. Малките и отворени икономики, чиито валути са обект на по-резки колебания, усетиха по-силно скока в цените на енергията и селскостопанските ресурси след пандемията и началото на конфликта между Русия и Украйна.
Най-важният фактор обаче остава разликата в доходите и заплатите. В страни с високи възнаграждения като Дания и Швейцария разходите за труд в селското стопанство, преработката и търговията на дребно са много по-високи и се прехвърлят директно върху крайния потребител. Различията в данъчното облагане, особено ДДС върху хранителните продукти, също допринасят за крайния резултат. Докато страни като Ирландия прилагат ниска или нулева ставка за основни храни, в Дания се налага стандартната данъчна ставка. Потребителските предпочитания за био продукти или премиум марки в Западна Европа допълнително оскъпяват пазарската количка.
Тези ценови различия имат пряко отражение върху продоволствената сигурност. Въпреки че номиналните цени в Централна и Източна Европа са по-ниски, те представляват много по-голяма тежест за домакинствата поради по-ниските разполагаеми доходи. Докато едно семейство в Дания може лесно да абсорбира поскъпването на хляба поради високите си доходи, за домакинствата в по-бедните региони всяко увеличение на цените носи тежки последствия и принуждава потребителите да пренареждат основните си приоритети.
Източник: euronews.com
