Съществуващите хранителни системи унищожават повече, отколкото създават, и са причина за една трета от световните емисии на парникови газове. Но колко би струвало на ЕС наистина да създаде устойчива хранителна система, която да зачита природните ресурси на Европа и същевременно да привежда земеделието и снабдяването с храни в съответствие с най-новите технологии?
Според генералния секретар на ООН Антонио Гутериш ние „се намираме на планетарно въже“. В неотдавнашен доклад на програмата за околна среда на ООН се казва, че „Времето на климатичната криза е тук. Нуждаем се от глобална мобилизация в невиждани досега мащаби и темпове. В противен случай целта за 1,5 °C ще заеме мястото си в интензивното отделение и ще се изправим пред неизбежното катастрофално покачване на температурата с 3,1 °C.“
По време на събитие на Eurativ на тема „Изхранването на Европа, финансирането на пътя към устойчиви хранителни системи“ Фаустин Бас-Дефосез, директор за природата, здравето и околната среда на Европейското бюро за околна среда, заяви „Трябва да говорим за цената на бездействието. Неотдавнашно проучване във Франция показа, че разрушената хранителна система струва 19 милиарда евро годишно.“
Това, добави тя, е само върхът на айсберга и представлява скритата цена за здравето и околната среда. Системата разболява потребителите, води до изсичане на горите, замърсяване на въздуха и водите и изчерпване на почвите и биоразнообразието. Милиони граждани се хранят неправилно. Нуждаем се от промяна на системата. Само технологията не е достатъчна.“
Първите 100 дни
През първите си 100 дни Комисията на ЕС използва идеите, генерирани в рамките на консултация с много заинтересовани страни - „Стратегически диалог за бъдещето на селското стопанство на ЕС“, за да оформи нова визия, която може да се основава на ключовите принципи на нейната стратегия „От фермата до вилицата“ - в основата на Зелената сделка на ЕС - целяща да направи хранителните системи справедливи, здравословни и екологични.
Нейните препоръки включват засилване на ролята на земеделските стопани в рамките на веригата, подходяща за целта Обща селскостопанска политика [ОСП] и създаване на по-голяма устойчивост в животновъдството.
Фермите в ЕС и индустриалното земеделие представляват 38% от общата площ на ЕС. ЕС иска да се откаже от субсидиите за земя в посока на по-голяма подкрепа за малките стопанства и стимули за производителите, които се грижат за околната среда. Но могат ли днешните фермери да подкрепят амбициозната политика?
Работа с GenZ
Марион Пико, генерален секретар на CEJA Young Farmers, заяви пред аудиторията на Euractiv: „Трябва да работим с новото поколение, с поколението Z и хилядолетията. Те искат да имат значимо въздействие с това, което създават, и имат силно влечение към създаването на бизнес, което е чудесно за бъдещето на селското стопанство.“
„Те искат да запазят своята общност, което е от ключово значение за справянето с изменението на климата.“ Тя каза: “Но в основата на сектора е и професионалната криза. Психичното здраве на земеделските стопани е силно засегнато. Изчисленията сочат, че има 62% недостиг на финансиране за земеделските стопани, а много от младите земеделски стопани е по-вероятно да бъдат отхвърлени от банките за кредити.“
Като се има предвид тази черна дупка за инвестиции, каква е ролята, която могат да изиграят публичните и частните партньорства?
Финансиране на климатични модели
Данон е една от компаниите, които твърдят, че са решени да помогнат за преодоляване на финансовите и свързаните с климата предизвикателства чрез възприемане на селскостопански модели, които могат да възстановят планетата, като същевременно изхранват световното население, което до 2050 г. ще надхвърли девет милиарда души. Моделите за регенеративно земеделие са в основата на подкрепата, която компанията оказва на над 58 000 земеделски производители (предимно на млечни продукти) по целия свят.
Крис Адамо, старши директор „Глобално въздействие върху устойчивото развитие и B Corp“ в Danone, отбеляза: „Прилагаме широка, холистична рамка в нашата стратегия за регенеративно земеделие. Ние не просто купуваме стоката. Партнираме си с фермите и така опознаваме техните специфични предизвикателства и това, което е възможно за устойчивост и устойчивост.“
Адамо отбеляза: „Нуждите и разходите могат да варират поради неща като пасища или управление на отпадъците. Нашата финансова помощ е индивидуална за всеки отделен случай. Като опознаем отделния фермер, можем да изградим дългосрочни отношения.“
Но основният въпрос остава: откъде ЕС ще намери пари? Някои анализатори оценяват разходите за трансформацията на между 0,2 % и 0,4 % от световния БВП годишно.
Държавните пари не са достатъчни.
Мартин ван Дриел, администратор в ГД „Земеделие“ на Европейската комисия, обясни: „Съгласно многогодишната финансова рамка (МФР) знаем с какви средства разполагаме до 2027 г. Но самата ОСП не е била коригирана въз основа на инфлацията от 20 години, така че 57 млрд. евро може да звучи като много, но днес те осигуряват много по-малко.“
„Държавните бюджети не са достатъчни - дори и с държавните помощи, така че трябва да погледнем към инвестициите чрез банките и потребителите“, каза ван Дриел.
„Оборотът на първичния сектор е 500 млрд. евро, така че фермерите вече печелят от пазара, от потребителя. Кандидатът за комисар Кристоф Хансен има много какво да направи по отношение на хранителната система и реформата в селското стопанство, но доходите на земеделските стопани са основен приоритет“, добави той.
Предвид натоварването на финансите, стратегическият диалог призовава финансовите участници да използват социално-икономическите възможности на прехода към хранителни системи и да намалят нарастващите финансови рискове. Той призовава Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) да приложи специален пакет от групови заеми за сектора.
Дали обаче финансовите пречки пред устойчивия преход са твърде големи, за да бъдат понесени от земеделските стопани? Сеха подкрепя и идеята за „Временен фонд за справедлив преход“ (ВФП), който да бъде създаден извън ОСП.
Подкрепа за селските общности
Марион Пико, генерален секретар на CEJA Young Farmers, заяви пред Euractiv: „През 2019 г. ЕИБ сложи на масата инвестиционен пакет от един милиард евро и той изчезна за шест месеца. Трябва да подходим към всичко с реализъм и да подобрим съществуващите инструменти. В рамките на рамката говорихме за МГТ, защото в някои региони, ако не помогнем на земеделските стопани да преминат на друг пазар сега, ще бъде много трудно да помогнем на бъдещите поколения да поемат управлението и на по-възрастните поколения да се пенсионират с добри пенсии. Трябва да подкрепим селската общност.“
Но дори ако финансовите амбиции могат да съответстват на устойчивите цели, какво би станало, ако 27-те държави членки на ЕС не могат да изпълняват политиката на ЕС поради ограниченията на националните си бюджети вследствие на пандемията и продължаващата криза с разходите за живот?
Актуален пример за това е Обединеното кралство, което не е член на ЕС. Новото лейбъристко правителство на Обединеното кралство неотдавна представи нов национален бюджет, който нанесе голям удар върху малките земеделски стопанства на поколенията. Данъчните облекчения за наследство ще бъдат ограничени до 1 милион паунда. Критиците твърдят, че този ход може да унищожи малките семейни ферми, предавани от поколения.
Евродепутатът Херберт Дорфман (ЕНП, Италия) и член на комисията AGRI подчерта, че Европа трябва „да инвестира повече в селскостопански продукти и устойчиво земеделие, но парите не могат да дойдат от съществуващата ОСП. Нуждаем се от нова инвестиционна програма.“
Дорфман изрази съжаление: „За съжаление имам чувството, че ръководителите на правителствата няма да искат да отворят джобовете си за селското стопанство, така че повече средства няма да дойдат. В Европейския парламент се води борба за запазване на сегашното финансиране на ОСП. Те винаги искат да намалят бюджета. Ако държавите членки не могат да намерят място в бюджетите си, тогава ги моля да използват по-добре инструментите на ОСП в съществуващия й вид. Само това би подобрило бъдещето на селското стопанство.“
