Въпреки че градове като Сидни имат дълга история на градско земеделие – някога пазари за свежи храни са били снабдявани от ферми, рибни стопанства и лозя в крайградските зони – разрастването на предградията превръща тези земеделски земи в пътища, къщи и паркове. Този процес продължава, но градското земеделие се завръща в нова, високотехнологична форма.
Новото лице на градското земеделие
Под кулите на бизнес района в Сидни, например, мазе на паркинг е превърнато във ферма. В това пространство тави с над 40 различни сорта кълнове и микрозеленчуци растат под LED осветление, узрявайки често в рамките на две седмици. В рамките на часове след прибирането, продукцията достига до кухните на близките ресторанти.
Тези градски фермери използват сензори, вентилационни системи и приложения за смартфони, за да гарантират идеални условия за отглеждане. От площ от около 150 квадратни метра, фермерите произвеждат около 5000 кофички зеленчуци седмично. Ферми като тази в Urban Green Sydney са част от по-широката промяна към високотехнологично градско земеделие.
Изследванията в тази област повдигат въпроса какво означават тези нови форми за градовете: Правят ли те веригите за доставка на храна по-устойчиви на климатичните промени или просто консумират енергия, без да дават достатъчна възвръщаемост?
От оранжерия към лаборатория: интелигентни технологии
Оранжериите представляват начин за контролиране на условията за отглеждане на растенията – технология с дълбоки корени, датиращи от Римската империя. Традиционните оранжерии действат като климатично контролирани затворени пространства. Днес, интелигентните оранжерии използват сензори и цифрово наблюдение, за да оптимизират и често автоматизират растежа на растенията.
Големи селски ферми вече демонстрират как интелигентни оранжерии, възобновяема енергия и обезсоляване могат да захранват производството на храни в сурови климатични условия. Тази технология вече се „урбанизира“ и се появява в търговски сгради, по покриви и дори в домашни кухни.
Едно от местата, където може да се види бъдещето на интелигентните оранжерии, е Agritech Precinct в Университета на Западен Сидни. Тук изследователите експериментират с „безпрецедентен контрол“ върху температурата, влажността и светлината при култури като патладжани и марули. Оранжериите използват дронове за поливане, роботизирани ръце за прибиране на реколтата и интелигентни системи за осветление за управление на растежа. Посещението на тези съоръжения създава усещане по-скоро за лаборатория, отколкото за ферма.
Кои култури са най-подходящи за градовете?
Интелигентните оранжерии не могат да отгледат всичко. Зърнените култури изискват много повече пространство, а овощните дръвчета не се адаптират добре към ограниченията на градската среда. Високата цена за захранване на LED осветлението и интелигентните системи налага фермерите да се фокусират върху най-печелившите култури. Много рекламирани начинания за градско земеделие вече са се провалили поради тези причини.
Към момента доматите, листните зеленчуци и билките се доказват като най-добре представящите се култури. Те могат да бъдат отгледани сравнително бързо в ограничени градски площи, често скрити от погледа на обществеността, и да бъдат продавани директно на ресторанти или индивидуални купувачи.
Въпреки че градските фермери често промотират продуктите си с обещание за устойчивост и кратък транспортен път на храната (low food miles), тези технологии повдигат въпроси относно равенството. Съществува риск тези ферми да задълбочат неравенството, ако се концентрират само в богати райони и ако ползите от тях се ползват предимно от заможни потребители.
Интелигентно земеделие у дома и предизвикателства пред властите
Преминаването към живот в апартаменти и по-големи сгради измества традиционните домашни зеленчукови градини. На домашно ниво, интелигентни оранжерии и приложения дават възможност на някои хора да произвеждат по-големи обеми храна в кухни, балкони и задни дворове, като по този начин увеличават личната си продоволствена сигурност. Този подход обаче е най-неравномерен – вместо да разпространява интелигентното земеделие в целия град, той по-скоро прилича на усилия за повишаване на индивидуалната устойчивост на домакинствата.
В най-добрия си вид, интелигентните оранжерии създават контролирана среда, където храната може да се произвежда близо до мястото, където се консумира. Те обещават устойчивост срещу нарушенията, които климатичните промени нанасят на селското стопанство, и скъсяване на веригите за доставки.
Предизвикателството пред градските власти е да гарантират, че тези нови методи за производство на храни в сърцето на градовете повишават устойчивостта колективно, а не я фрагментират. Ще бъдат необходими политически насоки, за да се гарантира, че ползите от тези интелигентни ферми се споделят справедливо и равноправно.
Източник: Phys.org.
