Екип от изследователи от Университета на Калифорния, Ривърсайд (УКР), е установил, че рутинното излагане на микропластмаси – малки частици, отделяни от опаковки, тъкани и обичайни потребителски пластмаси – може да ускори образуването на атеросклероза. Атеросклерозата е състояние на стесняване на артериите, свързано със сърдечни удари и инсулти. Този ефект е наблюдаван само при мъжки мишки, което предлага ново прозрение за това как микропластмасите могат да повлияят на сърдечно-съдовото здраве при хората. „Нашите открития се вписват в по-широкия модел, наблюдаван в сърдечно-съдовите изследвания, където мъжете и жените често реагират различно“, заяви водещият изследовател Чангченг Жоу, професор по биомедицински науки в Медицинския факултет на УКР. „Въпреки че точният механизъм все още не е известен, фактори като половите хромозоми и хормоните, особено защитният ефект на естрогена, може да играят роля.“
Микропластмаси в околната среда и в човешкото тяло
Микропластмасите са широко разпространени в съвременната среда, включително в храната, питейната вода и въздуха. Те също така са открити в човешкото тяло. Неотдавнашни клинични проучвания са идентифицирали микропластмаси в атеросклеротични плаки и са свързали по-високите им концентрации с повишен сърдечно-съдов риск, въпреки че досега не беше ясно дали тези частици директно причиняват артериално увреждане. Професор Жоу отбелязва, че е почти невъзможно да се избегнат микропластмасите напълно. „Въпреки това, най-добрата стратегия е да се намали експозицията чрез ограничаване на използването на пластмаса в контейнери за храна и вода, намаляване на пластмасите за еднократна употреба и избягване на силно преработени храни. В момента няма ефективни начини за отстраняване на микропластмасите от тялото, така че минимизирането на експозицията и поддържането на цялостно сърдечно-съдово здраве остава от съществено значение.“
Резултати от проучването: Ускорена атеросклероза само при мъжки мишки
В своето проучване, публикувано в списание Environment International, Жоу и колегите му са използвали мишки с дефицит на LDLR-рецептори – често срещан модел за изследване на атеросклерозата. На мъжки и женски мишки е прилагано ежедневно микропластмаса за девет седмици, в дози, отразяващи реалистично срещани нива. Резултатите показват рязко увеличение на атеросклерозата, но само при мъжките индивиди. Мъжките мишки, изложени на микропластмаси, развиват 63% повече плака в аортния корен и 624% повече плака в брахиоцефалната артерия. Женските мишки, изложени на същите условия, не показват значително прогресиране на плаката. Важно е, че микропластмасите не са причинили наддаване на тегло или повишен холестерол при нито един от половете. Това показва, че повишеното артериално увреждане не се дължи на традиционни рискови фактори като затлъстяване или висок холестерол.
Нарушаване на ендотелните клетки и генната активност
Проучването е установило също, че микропластмасите пречат на функцията и състава на ендотелните клетки – клетките, които формират вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Използвайки РНК секвениране на единични клетки, изследователите наблюдават, че ендотелните клетки са най-силно повлияни от микропластмасовото излагане. Тъй като тези клетки са първите, които срещат циркулиращите микропластмаси, тяхната дисфункция може да инициира възпаление и образуване на плака. Флуоресцентни микропластмаси са открити вътре в плаките и концентрирани в ендотелния слой, което съответства на данни от човешки проби. Освен това, микропластмасите са активирали вредни генни пътища в ендотелните клетки, включително гени, свързани с про-атерогенна (насърчаваща плаката) активност. „Нашето проучване предоставя едни от най-силните доказателства досега, че микропластмасите може пряко да допринасят за сърдечно-съдови заболявания, не просто да корелират с тях“, обобщава професор Жоу. „Изненадващият ефект, специфичен за пола – увреждащ мъжките, но не и женските – може да помогне на изследователите да разкрият защитни фактори или механизми, които се различават при мъжете и жените.“
Бъдещи насоки на изследването
Екипът на Жоу планира да продължи да разследва защо мъжете изглеждат по-податливи и дали хората показват подобни модели. Бъдещите изследвания ще се фокусират върху това как различните видове или размери микропластмаси влияят на съдовите клетки и какви са молекулярните механизми зад ендотелната дисфункция, специфична за пола.
