Учени от Столичния университет в Токио проведоха мащабно изследване, за да разберат как пластмасовите обвивки на торовете, използвани в земеделието, достигат до плажовете и океанските води. Чрез подробен анализ на отломки от полимерно покрити торове, събрани от бреговата линия на Япония, изследователите установиха сложния път на тези замърсители. Резултатите показват, че движението на пластмасата зависи изключително много от начина, по който земеделските земи са свързани с водните басейни. Противно на очакванията, много малка част от тези пластмаси се връщат на сушата чрез реките, като едва около нула цяло и два процента от приложените в близост торове са открити по плажовете около речните устия.
Картината обаче се променя драстично, когато земеделските площи са свързани с океана чрез изкуствени канали за отводняване. В тези специфични случаи изследователите са открили, че до двадесет и осем процента от пластмасовите обвивки се изхвърлят обратно на брега от вълните. Тези данни превръщат плажовете в потенциално важен, но често пренебрегван резервоар в глобалното движение на пластмасовото замърсяване. Проблемът е сериозен, тъй като океанската пластмаса застрашава морския живот, цели екосистеми и в крайна сметка човешкото здраве. Специалистите изчисляват, че близо деветдесет процента от пластмасата, попаднала в океана, вече не е видима на повърхността, като се предполага, че тя се е утаила на морското дъно или е попаднала в различни екологични капани.
Полимерно покритите торове се превърнаха в значим източник на микропластмасово замърсяване през последните десетилетия. Те представляват гранули, обвити в тънък пластмасов слой, който позволява контролирано и бавно освобождаване на хранителни вещества в почвата. Тази технология е широко разпространена при отглеждането на ориз в Япония и Китай, както и при култури като пшеница и царевица в Съединените щати, Обединеното кралство и Западна Европа. Предишни проучвания вече доказаха, че между петдесет и деветдесет процента от пластмасовите отпадъци по японските плажове произхождат именно от тези обвивки на торове. До този момент обаче научната общност имаше ограничени познания за това как точно тези частици пътуват от нивите до водните пътища и как този път влияе върху крайната им концентрация.
Изследователският екип, ръководен от професор Масаюки Кавахигаши и доктор Долгормя Мунхбат, извърши обширни проучвания на 147 участъка в 17 различни плажни зони. Те се фокусираха върху места близо до устията на реки и райони, където земеделските земи се оттичат директно в морето. Анализът разкри рязък контраст в натрупването на отпадъци. Около седемдесет и седем процента от материала остава в земеделските земи, докато близо двадесет и три процента се отнасят към морето. По-голямата част от пластмасовите капсули, които навлизат в реките, на практика изчезват в дълбокия океан, докато тези, преминаващи през каналите, често биват изхвърляни обратно на брега от приливите и вълните.
Учените забелязаха и интересни физически промени в микропластмасите, събрани от плажовете. Много от частиците показват видимо почервеняване или покафеняване. Използвайки специализирана спектроскопия, екипът откри слоеве от железни и алуминиеви оксиди, натрупани върху пластмасовите повърхности. Тези допълнителни слоеве увеличават теглото на капсулите, което ги прави по-тежки и по-малко вероятно да бъдат изтласкани обратно на брега от морското вълнение. Това откритие помага да се обясни защо голяма част от пластмасата потъва и се губи от поглед.
Въпреки че все още остават много въпроси относно движението на пластмасовото замърсяване в околната среда, това проучване е важна стъпка напред. Чрез картографиране на пътя на пластмасите от торове от сушата към морето, изследователите помагат за изясняване на механизмите, по които тези материали допринасят за глобалния проблем с липсващата пластмаса в световния океан. Разбирането на тези процеси е от съществено значение за разработването на по-добри стратегии за управление на отпадъците и опазване на морската среда.
Източник: ScienceDaily
