Проучване на университета Мърдок подчертава, че земеделските почви съдържат около 23 пъти повече микропластмаси от океаните.
Сред разкритията в обширната оценка е, че пластмасите в почвата могат да бъдат изложени на до 10 000 химически добавки, повечето от които не са регулирани в селското стопанство.
„Тези микропластмаси превръщат земята, на която се произвежда храна, в пластмасова мивка“, казва докторантът Джоузеф Боктор, който ръководи проучването.
Микропластмаси и нанопластмаси са открити в култури от маруля, пшеница и моркови. Това се случва по различни начини – чрез пластмасово мулчиране, торове и дори чрез отлагане от облаците.
Това е особено тревожно, когато се комбинира с откриването на тези пластмаси в човешките бели дробове, мозък, сърце, кръв и дори плацента.
„А без BPA не означава без риск“, каза г-н Боктор.
„Заместващите химикали като BPF и BPS показват сравнима или по-голяма ендокринно-разрушителна активност.“
Предизвикателството е, че регулациите са по-бавни от науката, а индустрията е по-бърза и от двете.
В допълнение към това, оценката на токсичността на добавките често се пренебрегва, каза г-н Боктор, поради липсата на прозрачност в пластмасовата индустрия и големия брой произвеждани добавки.
„Това прави пластмасовата криза неконтролируема и излага човешкото здраве на риск“, каза той.
"Този преглед се опитва да изведе тази пълзяща опасност на преден план и да насочи вниманието на регулаторните органи към нея.“
Наред с ендокринните разрушители, прегледът посочи и други добавки в почвата, като фталати (свързани с репродуктивни проблеми) и ПБДЕ (невротоксични огнеустойчиви вещества).
Тези добавки са свързани с невродегенеративни заболявания, повишен риск от инсулт и сърдечен удар и преждевременна смърт.
„Това не са далечни възможности – те се разгръщат в биологичните системи – тихо и систематично“, каза г-н Боктор.
За да се справи с тази криза, г-н Боктор работи заедно с колегите си от Bioplastics Innovation Hub за създаването на вид пластмаса, която не само е безопасна, но и се разгражда в почвата, земята и водата, без да оставя следи.
Една от иновациите, които се разработват в момента, е проектът Smart Sprays, който ще демонстрира и тества нетоксичен спрей на базата на биопластмаса за почвата, който образува водна бариера за събиране на дъждовна вода и намаляване на изпарението и може лесно да се прилага с съществуващото селскостопанско оборудване.
Надеждата е, че чрез работата на центъра ще бъде въведена на пазара екологична пластмаса, която ще намали и в крайна сметка ще премахне необходимостта от несъстоятелно производство на пластмаса в световен мащаб.
„Този преглед подчертава спешната нужда от координирани научни и регулаторни усилия„, каза Джоузеф.
“Регулаторните органи, учените и индустрията трябва да си сътрудничат, за да запълнят празнините, преди замърсяването с пластмаса да се затвърди още повече в глобалната хранителна верига.“
