Ново изследване, представено на конференцията UEG Week 2025, разкрива тревожни данни за потенциалното въздействие на микропластмасите върху човешкото здраве, по-конкретно върху чревния микробиом и психичното здраве. Учените установяват, че обикновените пластмасови частици, които вече са повсеместно разпространени в околната среда, могат да променят бактериалния баланс и метаболизма в червата по начини, които наподобяват модели, свързани с депресия и колоректален рак.
За да достигне до тези заключения, изследователският екип е използвал култури от чревен микробиом, получени от проби от изпражненията на петима здрави доброволци. Тези култури са били изложени на концентрации на пет често срещани вида микропластмаси: полистирен, полипропилен, полиетилен с ниска плътност, поли(метилметакрилат) и полиетилен терефталат. Избраните дози отразяват както приблизителните нива на експозиция при хората, така и по-високи дози, за да се проучат евентуални ефекти, зависими от дозата.
Резултатите показват, че третираните с микропластмаса култури са станали по-киселинни, което е ясен индикатор за промени в микробния метаболизъм. Най-значимите промени са наблюдавани във филума Bacillota, който е критична група бактерии за храносмилането и цялостното здраве на червата. Освен това учените са регистрирали изменения в други бактериални метаболити (химикали, произвеждани от бактериите), които съответстват на модели, свързвани традиционно с депресия и колоректален рак. Тези открития предизвикват сериозни опасения относно дългосрочните рискове за здравето от експозицията на микропластмаси.
Водещият автор на изследването, Кристиан Пахер-Дойч, подчертава, че микропластмасите са навсякъде – във бутилираната вода, морските дарове, готварската сол и дори във въздуха, който дишаме. Той заявява, че макар все още да не могат да бъдат направени твърди здравни заключения, данните ясно показват, че частиците могат да повлияят на чревния микробиом. Поради тази причина, намаляването на експозицията, където е възможно, е разумна предпазна мярка.
Експерти в областта на околната среда и здравето са съгласни, че въздействието вероятно е вредно. Доктор Дон Тушара Галбададж, доцент в Тексаския християнски университет, отбелязва, че по-малките частици в нанопластичния диапазон могат да преминават чревните бариери и вече са открити в човешки тъкани и течности. Той цитира проучване, което е установило микро- и нанопластмаси в плаки на каротидната артерия, свързани с по-висок риск от сърдечно-съдови инциденти. Освен това, Саша Аткинс, старши преподавател по науки за околната среда, посочва връзка между по-голямо количество пластмаса в червата и по-висока вероятност от развитие на възпалително заболяване на червата. Въпреки че голяма част от микропластмасите се изхвърлят от тялото, учените намират притеснителни количества, които се натрупват в белите дробове, мозъка и други части на тялото.
Изследването служи като силен предупредителен сигнал за потенциалните дългосрочни последици от всеобщото пластмасово замърсяване. Необходими са допълнителни проучвания, за да се определи точният механизъм на въздействие и да се установят безопасни нива на експозиция, но експертите препоръчват обществеността да предприеме стъпки за ограничаване на контакта с пластмасови продукти в ежедневието си.
Източник: Food & Wine
