Според новия доклад на Комисията EAT-Lancet, публикуван наскоро, трансформацията на глобалните хранителни системи може да предотврати 15 милиона преждевременни смъртни случая всяка година.

Докладът, описан като най-изчерпателната научна оценка на глобалните хранителни системи до момента, предупреждава, че без спешна промяна диетите и методите на производство ще продължат да подхранват климатичните промени, да задълбочават неравенството и да причиняват милиони предотвратими смъртни случаи.

Той също така определя ясни научни предпазни мерки за това как близо 10 милиарда души могат да бъдат хранени питателно и справедливо в рамките на екологичните ограничения до 2050 г.

Йохан Рокстрьом, съпредседател на Комисията и директор на Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата, заяви:

Докладът определя най-ясните насоки досега за изхранване на нарастващо население, без да се нарушава безопасното оперативно пространство на Земята, определено от планетарните граници. Той показва, че това, което слагаме в чиниите си, може да спаси милиони животи, да намали милиарди тонове емисии, да спре загубата на биоразнообразие и да създаде по-справедлива хранителна система.

Хранителните системи нарушават планетарните граници

Комисията, състояща се от водещи експерти от повече от 35 държави на шест континента, заключава, че хранителните системи са най-големият фактор за нарушаването на пет планетарни граници, включително загуба на биоразнообразие, промяна в земеползването, използване на прясна вода, замърсяване с азот и фосфор, както и нови образувания като пестициди и микропластмаси. Те също така представляват около 30% от глобалните емисии на парникови газове.

Учените идентифицират девет планетарни граници като съществени за регулиране на живота на Земята. Шест от тях вече са преминати, сред които климат, биоразнообразие и използване на прясна вода. Докладът предупреждава, че дори ако светът напълно декарбонизира енергията, само храната все още може да повиши глобалните температури с над 1,5°C.

Неравенство и неравнопоставеност

Докладът също така подчертава дълбоките дисбаланси в хранителните системи. Повече от един милиард души остават недохранени, въпреки че в световен мащаб има достатъчно калории. В същото време най-богатите 30% от хората са отговорни за повече от 70% от свързаните с храната въздействия върху околната среда.

По-малко от един процент от световното население живее в това, което Комисията нарича „безопасно и справедливо пространство“, където хранителните нужди и човешките Правата се спазват, без да се превишават екологичните граници. Почти една трета от работниците в хранителната система печелят под достойната заплата, оставяйки милиони без защита, докато произвеждат храната, която поддържа света.

Шакунтала Хараксинг Тилстед, съпредседател на Комисията и директор по хранене, здраве и продоволствена сигурност в CGIAR, коментира:

Храната е в основата както на човешкото благополучие, така и на планетарното здраве. В момента твърде много хора, които отглеждат и преработват храната ни, са недоплатени и изключени от основна защита, докато екологичните и здравните разходи падат най-силно върху най-уязвимите. Трансформацията трябва да гарантира правото на храна, справедлив труд и здравословна околна среда за всички.“

Икономически аргументи за промяна

Въпреки предизвикателствата, Комисията посочи значителни възможности. Преструктурирането на глобалните хранителни системи може да намали наполовина емисиите и да генерира икономически приходи от 5 трилиона долара годишно чрез подобрено здраве, възстановени екосистеми и устойчивост на климата. Това би изисквало инвестиция от 200 до 500 милиарда долара, по-малко от една десета от очакваните приходи.

Докладът също така отбелязва значението на справянето с разхищението на храна, реформирането на субсидиите и подобряването на условията на труд. Тези мерки биха могли да помогнат за намаляване на неравенството, подобряване на храненето и изграждане на устойчивост във веригите за доставки.

Планетарно здравословна диета

Централна част от препоръките е Планетарната здравословна диета, въведена за първи път от Комисията през 2019 г. и сега подкрепена от по-силни доказателства. Диетата е гъвкава, богата на растения и е предназначена да осигури хранителна адекватност, като същевременно намалява въздействието върху околната среда. Тя набляга на плодове, зеленчуци, пълнозърнести храни, бобови растения и ядки, като същевременно поддържа червеното месо, млечните продукти, добавената захар и наситените мазнини на умерени нива.

Уолтър Уилет, съпредседател на Комисията и професор по епидемиология и хранене в Харвардското училище за обществено здраве „Т. Х. Чан“, добави:

Констатациите на Комисията потвърждават, че Планетарната здравословна диета е полезна както за хората, така и за планетата. Чрез увеличаване на производството и консумацията на пълнозърнести храни, плодове, зеленчуци, ядки и бобови растения, можем да подобрим здравните резултати навсякъде, като същевременно зачитаме културните и регионалните традиции. Но диетите са само една част от картината и трансформацията изисква действия в цялата система.“

Осем решения за трансформация

Докладът на EAT-Lancet определя осем приоритета, по които правителствата, бизнеса и гражданското общество трябва да действат:

  • Защита и насърчаване на традиционните здравословни диети
  • Създаване на достъпна и евтина хранителна среда, която увеличава търсенето на здравословни диети
  • Прилагане на устойчиви производствени практики, които съхраняват въглерод, създават местообитания и подобряват качеството и наличността на водата
  • Спиране на селскостопанската конверсия на непокътнати екосистеми
  • Намаляване на загубата и разхищението на храна
  • Осигуряване на достойни условия на труд в цялата хранителна система
  • Осигуряване на значим глас и представителство за работниците в хранителните системи
  • Признаване и защита на маргинализираните групи

Всеки от тях е подкрепен от практически мерки, като интегриране на традиционни храни в хранителните насоки, подкрепа на местните системи за семена, инвестиране в агроекологични практики и реформиране на субсидиите, за да се направят хранителните храни по-достъпни. Комисията също така призова за по-строго регулиране и застъпничество, за да се гарантира защитата на работниците.

Последици за индустрията

За производителите на храни, търговците на дребно и търговците на дребно констатациите представляват едновременно предупреждение и пътна карта. Комисията подчерта, че промените в храненето, по-справедливите вериги за доставки и устойчивите производствени практики вече не са по избор, ако секторът иска да избегне засилване на климатичните и социалните рискове.

Рокстрьом заключи:

Вече имаме стабилни глобални предпазни мерки за хранителните системи, и отправна точка, върху която политиците, бизнесът и гражданите могат да действат заедно. Доказателствата са неоспорими: трансформирането на хранителните системи е не само възможно, но е и от съществено значение за осигуряването на безопасно, справедливо и устойчиво бъдеще за всички.“

С очакваното световно население да достигне 9,6 милиарда до 2050 г., Комисията EAT-Lancet подчерта, че храната сега е един от най-мощните лостове за подобряване на здравето, намаляване на емисиите и осигуряване на справедливост за хората и планетата.