С изтичането на 2024 г., когато дневният ред за храните става все по-важен, какво можем да научим от нашите хранителни системи през изминалата година?
През изминалата година храните продължиха да се сблъскват с множество предизвикателства, включително нарастващи разходи, екстремни климатични въздействия и продължаващи геополитически конфликти. Най-новите изследвания в областта на продоволствената сигурност и храненето установяват, че светът изостава значително от постигането на Цел 2 за устойчиво развитие (ЦУР) - нулев глад - до 2030 г. и че тревожен брой хора продължават да се сблъскват с продоволствена несигурност и недохранване. При ограничен напредък в действията по отношение на продоволствените системи в условията на климатична криза ни очаква бъдеще, в което само потреблението на храни в световен мащаб може да доведе до затопляне с близо 1°C до 2100 г.
Въпреки тези предизвикателства проучване сред над 250 световни марки показва, че 76% от тях планират да увеличат разходите си за разработване на нови продукти през годината. Вече сме свидетели на вълна от нови иновации на пазара - от алтернативи на растителна основа до устойчиви опаковки. През 2024 г. почти половината от световното население ще отиде до урните, което ще доведе до нов набор от политици и възможности за общността на хранителните системи да настоява за трансформация.
В перспектива до 2025 г. необходимостта от смели и решителни действия в областта на храните никога не е била по-голяма. Съществува огромен потенциал за преобразяване на хранителната система в устойчива, справедлива, здравословна и устойчива - но това ще бъде постигнато само чрез координирани усилия на политиците, лидерите в индустрията, земеделските производители и потребителите.
Половината път в едно решително десетилетие
Остават ни само пет години до 2030 г. - дотогава държавите са поели ангажимент да намалят глобалните емисии почти наполовина. Тъй като хранителните системи допринасят за една трета от емисиите на парникови газове, а настоящите оценки сочат, че драстично се отклоняваме от целта, е необходима спешна и радикална трансформация на нашите хранителни системи.
През 2025 г. на хоризонта се очертава важен етап от COP30, който ще се проведе в Бразилия. Това е уникална възможност да се свърже връзката между природата и хранителните системи, като Бразилия играе двойна роля - едновременно като световен лидер в производството на храни и като жизненоважен пазител на биоразнообразието. COP30 трябва да послужи като момент за равносметка, смелост и ангажимент за трансформационни промени, необходими за осигуряване на устойчивост и устойчивост на хранителните системи.
Отсега нататък местните и националните политици трябва да играят ключова роля в прехода към хранителни системи. Неотдавнашен анализ на EIT Food очерта седем критични възможности за наскоро избрания Европейски парламент, вариращи от укрепване на публично-частните партньорства до поставяне на потребителите в центъра на разработването на политики. Чрез значимо включване на участниците в цялата верига на стойността на храните политиците имат реална възможност да създадат рамки за процъфтяване на хранителните системи.
Технологиите са тук, за да останат (и да се развиват)
Технологиите вече не са новопоявила се сила в агрохранителния сектор - сега те фундаментално променят начина, по който произвеждаме, разпространяваме и консумираме храна.
Стартъпите са водещи в разработването на иновации, които повишават производителността, намаляват отпадъците и създават нови възможности по цялата верига на стойността. SAM-DIMENSION GmbH, неотдавнашен носител на наградата за пазарна иновация на EIT Food, използва технология, базирана на дронове, и софтуер за откриване на плевели с изкуствен интелект, за да помогне на земеделските стопани да идентифицират възникващите проблеми с плевелите. Проучванията на случаи за третиране на бодили показват, че използването на инструмента може да позволи до 95% от полетата със захарно цвекло да останат нетретирани с хербициди, като демонстрира как технологичните иновации подпомагат прехода към по-ефективна и устойчива хранителна система.
Тази бърза технологична еволюция обаче води до предизвикателства, за които трябва да сме подготвени през 2025 г. и след това. За да използваме пълния й потенциал, трябва да гарантираме, че никой няма да остане назад.
Инициативи като програмата Test Farms на EIT Food показват как стартиращите предприятия и земеделските производители могат да извлекат взаимна полза, като дават възможност на предприемачите да тестват, валидират и представят своите решения на тестови полета в сътрудничество със земеделските производители. Инвестициите в обучение и инфраструктура, както и подобряването на регулирането на новите технологии са от решаващо значение, за да се гарантира, че технологичните иновации носят широко разпространени ползи.
Възходът на регенеративните технологии
Регенеративното земеделие продължава да набира скорост като ключово решение за справяне с изменението на климата, подобряване на състоянието на почвата, подпомагане на биоразнообразието и намаляване на използването на вода, наред с други ползи. В началото на 2024 г. EIT Food и Foodvalley стартираха Навара 360º - първия ландшафтен проект от портфолиото за регенеративни иновации, който ще подкрепи 80 земеделски стопани в Северна Испания да приложат регенеративно земеделие в своите системи за сеитбооборот.
Това, което някога е било нишов разговор, сега е твърдо в мейнстрийма. С нарастването на интереса обаче се увеличава и рискът от проблематични твърдения, които опростяват или преувеличават ползите от регенеративните практики. От решаващо значение е да се подходи към преминаването към регенеративни практики като към част от цялостен набор от решения, като се работи съвместно в рамките на веригите за създаване на стойност, за да се постигне максимално въздействие.
Например, регенеративните практики трябва да вървят ръка за ръка с диверсификацията на протеините, за да се намали въздействието на диетите върху околната среда. От съществено значение е и промяната на политиките, като правителствата трябва да играят централна роля в създаването на условия за регенеративен преход.
В същото време трябва да се вслушаме в глобалните призиви за по-голямо финансиране на климатичните промени за земеделските стопани, особено за дребните, за да се гарантира справедлив преход, който дава приоритет на поминъка и продоволствената сигурност наред с ползите за околната среда. Финансирането на борбата с изменението на климата беше основен акцент на конференцията за климата COP29 и вероятно ще остане на първо място в дневния ред на политиката за климата през 2025 г.
Потребителите поемат контрола
Предпочитанията на потребителите продължават да се развиват, като през 2024 г. се очертават тенденции за предпочитане на пълноценните храни пред преработените продукти, както и по-голям акцент върху хиперперперсонализираните диети. Носимите технологии и инструментите с изкуствен интелект дават възможност на потребителите да поемат по-голям контрол върху храненето си, а напредъкът в науката позволява изготвянето на индивидуални препоръки за хранене.
Въпреки че тези тенденции са обещаващи, те крият и рискове. Цената остава основна пречка, която може да задълбочи неравнопоставеността в здравеопазването, ако персонализираното хранене стане достъпно само за тези, които могат да си го позволят. Трябва също така да сме сигурни, че напълно разбираме дългосрочното въздействие на тези иновации върху здравето, като политиката трябва да играе ключова роля в регулирането на новите предложения за персонализирано хранене.
Ако се прилага обмислено, персонализацията има потенциала да промени общественото здраве за добро.
Какво следва?
Предизвикателствата пред хранителната система са огромни, но също така и възможностите за предприемане на колективни, решителни и спешни действия. Като работим съвместно по цялата верига на стойността, можем да увеличим максимално потенциала на нововъзникващите тенденции и същевременно да се справим с рисковете, които те пораждат.
По-ясно от всякога е, че политиците, лидерите в индустрията, земеделските производители и потребителите трябва да работят в тандем, за да гарантират, че хранителната система на бъдещето е устойчива, справедлива и здравословна за всички. С наближаването на 2025 г. нека се ангажираме да бъдем смели, приобщаващи и далновидни в подхода си, като използваме този критичен момент, за да променим глобалната си хранителна система към по-добро.
Ричард Залцман е опитен член на управителния съвет и изпълнителен директор с доказан опит в областта на бизнес трансформацията и лидерството чрез иновации, фокусиран върху справянето с глобалните предизвикателства, пред които сме изправени днес. През последните пет години Ричард е заемал различни длъжности в европейската сфера на иновациите, а сега е главен изпълнителен директор на EIT Food, най-голямата общност за иновации в областта на храните в Европа.
