Екип от изследователи от Форума за опаковане на храни, INSERM, Нюйоркския университет и ETH Цюрих определи синтетичните химикали в храните като критична, но пренебрегвана заплаха за общественото здраве. Публикувано в Nature Medicine, проучването подчертава, че излагането на тези изкуствени вещества, произведени чрез химичен синтез, а не срещани в природата, се свързва все повече с появата на редица незаразни болести. Те включват ракови заболявания, сърдечносъдови и метаболитни нарушения, неврологични заболявания и заболявания на имунната система, както и проблеми с репродуктивното здраве.
Проучването се фокусира по-специално върху химикалите, предназначени за контакт с храни (FCCs), които са вещества, които могат да мигрират в храната по време на преработка, опаковане, транспортиране или приготвяне. Вредните примери включват бисфеноли, фталати и PFAS (пер- и полифлуороалкилни вещества).
В проучването се обръща внимание и на ултрапреработените храни (УПХ), които често съдържат или влизат в контакт със синтетични химикали, включително хранителни добавки. Тези добавки обикновено се използват в промишленото производство на храни, за да удължат срока на годност, да повишат безопасността или да подобрят вкуса и външния вид. Въпреки това нарастващата консумация на УПХ е свързана с повишени рискове за здравето.
За да се отговори на тези опасения, авторите препоръчват на политиците да реформират разпоредбите за химикалите в съответствие с най-новите научни доказателства и да стимулират разработването и приемането на по-безопасни материали за опаковане на храни. Те също така подчертават необходимостта от намаляване на отпадъците от опаковки, за да се сведе до минимум излагането на околната среда и на хората, и от ограничаване на консумацията на ултрапреработени храни чрез целенасочени мерки в областта на общественото здраве.
Изследователите също така призовават бъдещите проучвания да се съсредоточат върху по-ефективното идентифициране на опасните химикали, разработването на по-безопасни алтернативи за материали, предназначени за контакт с храни, и препроектирането на хранителните системи, за да се даде приоритет както на безопасността, така и на устойчивостта.
