Въпреки че все още не е одобрено за продажба в ЕС, законодателите скоро ще решат как да етикетират лабораторно отгледаното месо. В интервю за Euronews американски експерт предлага решение за това как да се обозначава този нов продукт.
Тъй като страните от ЕС са разделени по отношение на предимствата на изкуствено произведеното месо, водещ експерт по нови храни заяви пред Euronews, че намирането на име за продукта ще помогне на потребителите да свикнат с идеята.
Неотдавнашно решение на Съда на Европейския съюз предизвика дебат за това дали описанието „месо“ може да се прилага към храни на растителна основа, но как да се назове месото, отгледано в лаборатория, на клетъчна основа или „фалшиво“ месо, остава открит въпрос.
Този въпрос обаче в крайна сметка ще бъде решен от европейските законодатели, тъй като определянето на термините за тези нови хранителни продукти - произведени чрез култивиране на животински мускулни клетки в биореактори - ще попада в обхвата на правилата на ЕС за етикетиране и търговия с храни.
Различни заинтересовани страни, включително правителства и промишлени групи, предложиха наименования, за да го приемат потребителите или за да го изпратят в кошчето за хранителни продукти.
Италия, която не е съюзник на иновацията, се застъпи за използването на термина „синтетично месо“, въпреки че той може да бъде подвеждащ, тъй като продуктът произхожда от истински животински клетки.
„В крайна сметка просто трябва да изберем име и да го използваме последователно“, казва пред Euronews Уилям К. Халман, професор в университета Рутгерс и водещ експерт по нови храни. Той изтъкна, че едно-единствено, последователно наименование ще улесни регулирането, ще намали объркването на потребителите и ще улесни международната търговия.
Роза с друго име...
Проведеното от Халман изследване на потенциалните имена на лабораторно отглежданото месо идентифицира повече от 85 потенциални наименования и обясни силата на езика при формирането на потребителското възприятие.
„Някои противници на тази технология настояват за термини като „отгледан в лаборатория“, които звучат по-малко апетитно“, каза той, добавяйки, че други използват термини като „чист“ или „без клане“, за да изтъкнат привлекателността му пред клането на добитък.
„Маркетинговите компании харчат милиони долари, за да измислят как да наричат продуктите си, защото знаят, че това, как го наричаш, има значение за хората“, каза той. „Всичко, което потребителите научават за продукта, е рамкирано от името му.“
Въпреки че все още не са одобрени за продажба в ЕС продукти от лабораторно отгледано месо, консервативните партии в Европа вече се обявиха против. Някои страни, включително Италия и Унгария, дори забраниха производството, консумацията и продажбата на месо от клетъчни култури, въпреки че тези забрани се оспорват от регулаторните органи на ЕС.
Халман смята, че трябва да се избере съгласувано име сега, преди продуктите да се появят на европейския пазар, за да се повиши познаваемостта им за обществеността.
„Няма нищо по-лично или емоционално от храната, тъй като ние буквално приемаме храни в телата си“, каза той и добави, че новите храни първоначално могат да предизвикат страхове, известни като „хранителна неофобия“.
И правилният термин трябва да бъде...
За Халман изборът на правилното наименование не е просто маркетингово упражнение, тъй като трябва да балансира между възприятието на потребителите и регулаторната прозрачност.
„Наименованието трябва да съответства на обществените очаквания и да отговаря на регулаторните стандарти, като е вярно и не е подвеждащо“, казва той.
Най-важното е, че потребителите трябва да осъзнаят, че месото на клетъчна основа се различава от традиционните продукти, но в същото време тези, които могат да имат алергии, трябва да признаят конвенционалния източник на клетките, тъй като вероятно ще бъдат алергични към клетъчно култивираната версия на този хранителен продукт.
Месото, произведено на клетъчна основа, се опитва да възпроизведе в голяма степен традиционното месо по отношение на вкус, текстура и хранителна стойност. „Истинската съществена разлика е процесът [за производството му]“, отбелязва експертът.
За него „клетъчно месо“ или „клетъчно култивирано месо“ са термини, които отговарят както на регулаторните, така и на потребителските нужди, за разлика от по-заклеймяващите термини като „фалшиво месо“ или „лабораторно отгледано“, които също са широко използвани в Европа.
Въпреки това Халман подчертава, че непознаването на понятието „месо на клетъчна основа“ остава предизвикателство. „Повечето потребители в световен мащаб все още не са запознати със създаването на месо от клетъчни култури“, отбеляза той.
„В крайна сметка това, което интересува потребителите, е дали продуктът ще работи за това, за което искам да работи“, каза той, като им даде правото да направят информиран избор и да не бъдат подвеждани и това, което той нарече „суверенитет на потребителя“.
