Френски неправителствени организации алармират за концентрацията на живак в консервирана риба тон, след като при разследване металът е открит във всички взети проби.
Според нов доклад на базираната в Париж неправителствена организация „Блум“, която се занимава с опазването на морската среда, и на организацията за защита на правата на потребителите „Фудуоч“ (Foodwatch), концентрацията на живак в консервите с риба тон в Европа е висока и надхвърля допустимите норми за други видове риба.
Неправителствените организации анализираха близо 150 консерви с риба тон от пет европейски държави: Германия, Обединеното кралство, Испания, Франция и Италия.
Те установиха, че всички продукти съдържат живак, като в 57% от тях е превишена границата от 0,3 части на милион (ppm), която се прилага за други риби.
„Това, което в крайна сметка се оказва в чиниите ни, е колосален риск за общественото здраве, който не се разглежда сериозно“, заяви пред репортери Карин Жакмарт, главен изпълнителен директор на Foodwatch France.
Средностатистическият европеец консумира над 2,8 кг риба тон годишно, предимно консервирана. Според Блум обаче процесът на консервиране означава, че концентрацията на живак се удвоява или утроява в сравнение с пресния продукт.
Понастоящем европейският стандарт определя максималното ниво на живак на 1 ppm.
„Няма да се откажем, докато не получим по-защитен европейски стандарт“, каза Жакмарт.
Междувременно през 2012 г. Европейският орган за безопасност на храните (ЕОБХ) определи допустимия седмичен прием (ДСД) на 1,3 микрограма метилживак на килограм телесно тегло - за сравнение, ДСД в САЩ е 0,7, твърдят неправителствените организации.
„Ако приложим максималния праг, определен в европейските разпоредби, всеки, който тежи повече от 79 кг, е изложен на риск след консумацията на една порция. Така че какъв е смисълът на тези стандарти?“, казва Джули Гутерман от Bloom, която ръководи 18-месечното разследване.
В изявление, предоставено на Euronews Health, Европейската комисия заяви, че „максималните нива за живак в храните са установени въз основа на данните, с които разполагаме, за действителното, реално наличие на живак в храните“.
„Правим това, като наблюдаваме продуктите, които се пускат на пазара, като вземаме предвид принципа „възможно най-ниско ниво“, когато производителите използват добри практики“, добави Комисията.
Междувременно неправителствените организации твърдят, че силното влияние на лобитата на индустрията за риба тон е определило нормата през 80-те и 90-те години на миналия век.
Какви са последиците за здравето?
Метилживакът - най-разпространената форма на живак, когато става въпрос за храни - е класифициран като „вероятно канцерогенен за хората“, което означава, че може да има потенциал да причини рак.
По данни на Световната здравна организация (СЗО) бременните жени и децата са особено уязвими към високите нива на метилживак.
„Живакът определено е невротоксин. Той е токсичен за нервната тъкан и по-специално е токсичен за формирането и развитието на мозъка, което се случва в ембрионалния живот и в ранното детство“, заяви д-р Филип Гранжан, професор по медицина на околната среда в Университета на Южна Дания, в предварително записан видеоклип, показан на пресконференция за доклада.
Излагането на плода на метилживак може да доведе до проблеми с познавателните способности, паметта, вниманието, езика, фината моторика и пространственото зрение.
„Ние приемаме малки дози в продължение на много дълго време“, каза Гутерман, като тези дози се натрупват с течение на времето в процес, наречен биоакумулация.
Този процес обяснява защо рибата тон е особено податлива на замърсяване с живак.
Тъй като рибата тон - и други хищници или по-дълго живеещи видове като акули или риба меч - се намират по-високо в хранителната верига, те ядат по-малки риби и с течение на времето натрупват повече живак.
Живакът присъства в екосистемите по естествен път в резултат на вулканични изригвания и горски пожари. Две трети от източниците на живак обаче се дължат на човешките дейности, които се дължат на изгарянето на въглища и изкопаеми горива, инсталациите за изгаряне на отпадъци и др.
При взаимодействието си с бактерии, като тези в океана, живакът се превръща в метилживак - токсично и биоакумулиращо съединение.
Бъдещи стъпки
Bloom и Foodwatch започнаха кампания, в която призовават за по-строги разпоредби, като например намаляване на сегашния праг от 1 ppm на 0,3 ppm, който се прилага за други риби.
Те също така стартираха международна петиция до десет от най-големите търговци на дребно на европейския пазар: Carrefour, Intermarché и Leclerc във Франция; Carrefour, Mercadona и Lidl в Испания; Conad, Coop и Esselunga в Италия; и Edeka, Rewe и Aldi в Германия, за да премахнат от рафтовете си продуктите над сегашния праг и да информират потребителите за потенциалните рискове за здравето.
Комисията заяви, че „непрекъснато търси най-новите научни доказателства, за да гарантира, че нашите правила за безопасност на храните са стабилни и актуални“.
Те заявиха, че няма възможност за по-нататъшно намаляване на сегашното максимално ниво под 1 ppm „без да се наруши драстично снабдяването с храни“.
„Важно е да се отбележи, че съществуват различни специфични максимални нива за различните видове риба, тъй като, както беше обяснено по-горе, максималните нива са установени въз основа на данните за тяхното наличие“, заяви Комисията.
„Действително, когато се консумират големи количества от най-замърсената риба с най-високи максимални нива, допустимият седмичен прием може да бъде надвишен“.
