Държавите членки на ЕС все повече интегрират проблемите, свързани с изменението на климата, в своите насоки за хранене, но икономическите и културните различия между страните продължават да пречат на постигането на общоевропейски консенсус относно устойчивото и здравословно хранене.
Миналата седмица Австрия стана последната страна от ЕС, която актуализира своите насоки за хранене, като включи в тях влиянието на климата и въведе отделни препоръки за вегетарианците.
"Настоящите събития, особено хранителната система като фактор за изменението на климата, изискват разширяване на австрийските препоръки за хранене, така че да включват климатични и здравни параметри", се казва в изявление, публикувано от австрийското министерство на социалните въпроси, здравеопазването и потребителите на 25 юли.
Виена не е единствена, която се стреми да балансира между устойчивостта и здравето, когато помага на гражданите да се ориентират в хранителните продукти, тъй като през последните години подобни стъпки предприеха Германия, Дания, Нидерландия, Испания и Швеция.
Техният подход е в съответствие с този на Световната здравна организация (СЗО), чийто генерален директор д-р Тедрос Адханом Гебрейесус призова за преминаване към "по-растително хранене" на Конференцията на ООН по изменението на климата COP28 в Дубай през декември миналата година.
Ние сме това, което ядем
По данни на базираната в Рим Организация по прехрана и земеделие (ФАО) над 100 държави са разработили национални насоки за хранене, за да насърчат здравословните модели на хранене.
Всички страни от ЕС са издали такива документи, но те се различават по отношение на устойчивостта и консумацията на продукти, често повлияни от местните хранителни култури и традиции.
"Това, което ядем, има много общо не само с нашата култура и гастрономия, но и с обществото и икономиката, в които живеем", казва в интервю за Euractiv Мануел Франко, лекар и епидемиолог в Университета в Алкала (Испания) и Университета "Джон Хопкинс" (САЩ).
Добър пример за това са различните препоръки за консумация на риба в Европа.
Докато актуализираните насоки на Австрия предлагат само една порция на седмица, Испания - най-големият производител на риба в ЕС - призовава за поне три.
Франко заяви, че изготвянето на насоки за хранене е свързано с "напрежение" между различни параметри, като икономика, здраве и устойчивост, което води до политически решения, които могат да предпочетат един аспект пред друг.
Например да се иска от испанците да консумират по-малко риба от съображения за устойчивост не би било приемливо "нито от културна, нито от икономическа гледна точка", отбеляза Франко.
Алкохолът е друга област, в която насоките се различават. Последните препоръки на Гърция от 2017 г. одобряват "средиземноморска диета", която може да включва ежедневна консумация на вино "в умерени количества".
"Понякога решенията се вземат само като се отчитат здравето (...), понякога културата и гастрономията, а не науката", каза епидемиологът.
Повече или по-малко растителна храна
Обща тенденция в преработените насоки за хранене в ЕС е по-силното наблягане на растителните продукти за сметка на месото и млечните продукти.
Според Франко усилията за намаляване на приема на животински продукти са "огромна стъпка напред" от гледна точка на здравето и околната среда.
В преразгледаните препоръки на Австрия се препоръчва ограничаване на месото и рибата до един път седмично, като по желание може да се добави допълнителна порция от някое от двете. Това се равнява на 32,25 грама (гр) месо на ден - около три пилешки хапки на ден.
Финландия, Франция и Полша препоръчват двойно по-голямо количество.
Германия, както и Австрия, актуализира насоките си през март, като даде предимство на растителните храни. Посланието е ясно: когато става въпрос за месо и колбаси, "по-малко е повече".
По подобен начин през 2015 г. Нидерландия препоръча да се яде по-малко "или никакво" месо и предостави съвети как да станете вегетарианец.
Докато холандците подчертаха устойчивостта на растителните алтернативи в сравнение с месото и млечните продукти, Италия възприе по-предпазлив подход в своите насоки за 2018 г.
Рим се спря на "няколко животински продукта", като отбеляза, че те са "все още необходими", за да се избегнат хранителни дефицити.
Насоките на Швеция и Дания, съответно от 2015 г. и 2021 г., също призовават гражданите да намалят месото.
Стокхолм обаче посочи компромисите при намаляването на консумацията на млечни продукти.
"Маслото оказва по-голямо въздействие върху околната среда, отколкото маслата, но в същото време то може да допринесе за създаването на богат селскостопански ландшафт и биоразнообразие", се посочва в насоките.
Насоки и общество
Франко предупреди, че с развитието на насоките за хранене е изключително важно да се гарантира, че обществото ще ги следва. Той заяви, че инвестициите в обществените поръчки, особено в училищните столове, са най-ниско висящият плод за доближаване на здравословното и устойчиво хранене до гражданите.
Неправителствената организация за опазване на околната среда WWF Европа, която похвали инициативата на Австрия, също призова за повече публични мерки за насърчаване на природосъобразното хранене. Организацията предложи практически стъпки, като например намаляване на цените на продуктите на растителна основа и подобряване на етикетирането на условията за хуманно отношение към животните.
"Всеки, който разчита само на повишаване на осведомеността, ще се провали в тази задача. Политиците трябва да се изправят пред своята отговорност, вместо просто да я прехвърлят на хората", се казва в съобщение за медиите на WWF.
Франко изтъкна ролята на социалната справедливост в устойчивото развитие, като подчерта, че най-добрите хранителни продукти трябва да са достъпни за всички граждани, независимо от техния икономически и социален статус.
"Диетите и свързаните с храненето заболявания в нашите страни днес все още се коренят в неравенството и отговарят на социалния градиент", отбеляза той.
