Свързаните със здравето разходи представляват значителна част от скритите разходи на хранително-вкусовата система на ЕС, заяви служител на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО) пред Euractiv, докато представяше резултатите от последния доклад на агенцията на ООН по този въпрос.
„Когато хората мислят за скритите разходи на агрохранителните системи, те много често се сещат за екологичните разходи“, заяви старши икономистът на ФАО Андреа Катанео.
В доклада, ръководен от Катанео и публикуван в понеделник (6 ноември), обаче се посочва, че само в Европа 82 % от скритите разходи в агрохранителните системи се дължат на нездравословното хранене, което води до по-ниска производителност на труда.
Последиците от нездравословното хранене включват публични и частни разходи за справяне с незаразни болести (НЗБ) като сърдечносъдови заболявания, рак, диабет и хронични респираторни заболявания.
„Разходите за здравеопазване са доста високи в Европа, тъй като се изчисляват въз основа на загубените дни труд“, каза Андреа. „При сравнително високите заплати това има по-голямо въздействие в долари“, добави той.
Докладът беше приветстван от организации на гражданското общество като Европейската организация на потребителите (BEUC), които винаги са подчертавали, че нездравословното хранене се отразява тежко на здравето и благосъстоянието.
„За първи път в този доклад на ФАО се посочват цифри за огромната цена [на нездравословното хранене] за нашите икономики“, заяви пред Euractiv Камил Перин, старши експерт по политиките на BEUC.
Според нея подкрепата за политики, които правят здравословния избор лесен и достъпен за потребителите, „не би трябвало да е проблем“.
Както стратегията „От фермата до вилицата“, така и планът на ЕС „Да победим рака“ - две водещи инициативи на Европейската комисия - предвиждаха инициативи, които да улеснят насърчаването на здравословното хранене.
Въпреки това една от основните разпоредби, първоначално планирани от изпълнителната власт на ЕС, реформата на рамката за информация, за да се улесни изборът на здравословни хранителни продукти, беше многократно отлагана и няма да види бял свят в този законодателен мандат.
В своя доклад ФАО признава, че маркетингът на храните, етикетирането и сертифицирането са „жизненоважни“ за повлияване на поведението на потребителите.
Проучване на BEUC за 2020 г. установи, че повече от половината потребители в ЕС са повлияни от екологични проблеми, а две трети са готови да променят съответно хранителните си навици, но не разполагат с информация за това.
Увеличението на скритите разходи ще бъде в сферата на здравеопазването
ФАО очаква глобалните скрити разходи през 2023 г. да достигнат 13,2 трилиона долара. През 2016 г. цифрата е била почти 12,2 трилиона долара, което означава увеличение с един трилион за период от седем години.
Според Катанео по-голямата част от увеличението по отношение на количествено изразените щети ще бъде от страна на здравето.
„По същество става въпрос за въвеждане на цели [в областта на околната среда и здравеопазването]“, каза той, като добави, че „същевременно трябва да се гарантира, че разходите за храна няма да се увеличат, особено за по-уязвимите части от населението“.
Докладът на ФАО насърчава политиците да използват „ценови стимули или възпиращи мерки за стимулиране на производството на устойчиви и питателни храни“.
„Ако подобряването на общественото здраве и благосъстоянието на хората не е достатъчно силен стимул за политиците - каза Перин от BEUC, - надяваме се, че икономическите аргументи за здравословното хранене ще ги убедят да действат“.
Докладът на ФАО също така предупреждава, че настоящият проблем с нездравословното хранене „не трябва да отклонява вниманието от скритите екологични и социални разходи“.
Щетите за околната среда в Европа, включително емисиите на парникови газове (ПГ) и азот, използването на синя вода и деградацията на екосистемите, се оценяват на 500 млрд. долара.
Реалните разходи обаче почти сигурно са по-високи, тъй като в изследването не са включени фактори като излагане на пестициди и деградация на земята, се казва в доклада.
Словакия, Унгария и Полша са държавите от ЕС с най-високи количествено определени скрити разходи спрямо стойността на селскостопанското им производство, се казва в доклада.
