Европейците все повече се стремят да консумират здравословна и щадяща околната среда храна. Продажбите на дребно на биологични храни в ЕС са скочили с 80% между 2015 и 2024 г.
Но ускоряването на прехода от индустриално земеделие в Европа изисква нещо повече от развитие на потребителското търсене. В прехода трябва да се включат участници от цялата хранително-вкусова система - от фермерите и опаковчиците до търговците на дребно и ресторантите.
Целта на ЕС е до 2030 г. една четвърт от земеделските земи да бъдат заети с биологично земеделие, като през 2025 г. този дял ще достигне почти 10 %.
Биологичното земеделие не само не съдържа пестициди, торове и антимикробни средства, но също така включва хуманно отношение към животните, опазване на биологичното разнообразие, по-локализирани доставки и повторно използване на материали.
Като ключ към по-устойчива хранително-вкусова система, биологичното земеделие подкрепя целите на Европейската зелена сделка, стратегията на ЕС „От фермата до вилицата“ и стратегията на ЕС за биоразнообразието до 2030 г.
Биологичното земеделие зачита естествените екосистеми и опазва почвите, както и здравето на растенията, животните и хората.
Въпреки че биологичните стопанства в Европа имат средно по-ниски добиви, те генерират сходни или по-големи доходи на работник в резултат на по-високите цени и равнищата на подпомагане от ЕС, както и на някои по-ниски производствени разходи.
Правилата спомагат за насърчаване на промяната, особено чрез засилване на доверието на потребителите. Принципите на биологичното земеделие в Европа са заложени в европейското законодателство и са подкрепени от контрол върху земеделските производители, преработвателите и търговците, както и от система за етикетиране в целия ЕС.
Научните изследвания също имат ключова роля, тъй като биологичното земеделие е по-скоро интензивно на знания, отколкото на ресурси.
За периода 2021-2027 г. ЕС отпуска 9 млрд. евро за научни изследвания и иновации в областта на храните, биоикономиката, природните ресурси, селското стопанство и околната среда.
В рамките на тази дейност се разработват и споделят най-добрите екологични практики за земеделие в опит да се стимулират коренните промени в европейската хранително-вкусова система.
Списание „Хоризонт“ разговаря с Ян Плаге, президент на Европейската група за органични храни и земеделие - IFOAM Organics Europe - за приноса на ЕС в тази област. Плаге, който е и президент на германската асоциация за биологични храни Bioland, е участвал в развитието на сектора в Европа през последните 30 години.
