Традиционният туризъм в Гърция се допълва и умело се преплита и с кулинарния и винения. Вкусовете са уникални! Чрез тях се разкрива многовековната културна традиция на региона. Много българи вече пътуват активно в тази посока и добре познават разнообразната гръцка кухня. В нея творчески се оползотворяват продуктите на местното земеделско, рибно и животновъдно производство. Голямото вкусово разнообразие е в резултат на съчетанието на традиционни гръцки рецепти с тези на каракачаните. Уникалният микс от гръцка кухня включва и така наречената „политики кузина”, тоест „кухня от Константинопол”, кухнята на бежанците от Понт Евксинт, Източна Румелия и Източна Тракия, тази на Мала Азия и на Кападокия, кухнята на арменците, на ромите, на помаците, както и турската. Уникалните блюда се допълват със сладкиши и с прочутите вина, както и с узо и с 45-градусовата анасонова ракия ципуро, които се произвеждат в региона. Традицията на винопроизводството, позната още от древността, продължава и до днес. Тя доказва, че жителите на Гърция умеят да се наслаждават на всеки миг от живота.
Окръг Драма – прословутата „драмска ракия“ и вино
В местните ястия на Драма преобладават продуктите на животновъдното производство от района, изобилната речна риба, баниците, ръчно изработените тестени изделия и традиционните рецепти на понтийците и каракачаните, жители на окръга. Характерни понтийски блюда от района са „сорвас“ – супа с кисело мляко, „кескек“ – пиле с жито, както и „цирихта“, „ивриста“ и „трахана“ (от брашно и зеленчуци, които се изсушават и стриват, а се приготвят като гъста каша). А от каракачанската традиция се откроява „лаханопита“ - зелник с дебели кори за баница. Те се полагат в тава и се намазват добре с масло, след което се прибавят нарязани на ситно зеле, лук, сирене, сол, пипер и масло или олио. Друго ястие е „галатопитата“. Тя представлява млечна баница. Смесват се брашно, сол и захар, които се варят до сгъстяване, а след това се поставят между няколко кори. Пече се с малко масло. Тази баница се приготвя по празниците - на Великден и на Гергьовден. „Стрифтопита“, вита баница, или наричана още псаропита (най-близко до българската), се приготвя, като върху дъската за готвене се разточват много тънки кори.
Във всяка кора се слага сирене и тя се навива стегнато по дължина. Навитите кори се полагат плътно една до друга, кръгообразно, от края към средата, в кръгла подмазана с масло тава. Получава се вита баница. След това тя се намазва с масло и се пече в така наречената „гастра“ (представляваща метален капак с дръжка), с който се захлупва тавата и ястието се пече на жар, поставяна и върху капака.
В Драма можете да вкусите, но и да си купите селски луканки от Волакас, картофи и едър боб от Като Неврокопи (продукти със защитен географски произход), речна пъстърва, пастърма и домашно сладко, както и мармалади, които се приготвят от местни плодове, ликьори от дренки, сини сливи или мента, юфка със спанак или с домати, както и „хилопитес“ – вид тестено изделие. Можете да опитате и планински чай от лайка или от риган, произведени в кооперация в Паранести. А от земеделската кооперация в Кокиногия „Маарас” си вземете сушени гъби, доматчета „чери” и други. Специално място в Драма заема винопроизводството и производството на ракия (ципуро), възпяти в стар градски шлагер. През последните 10 години се представят уникални качествени продукти, отличени и в Гърция, и в чужбина. Лозята в Драма заемат площ от близо 4 000 декара. В тях се отглеждат подбрани гръцки сортове като Асиртико, Лимнио, Саватиано, Родитис, Мосхато Александриас, както и много чуждестранни такива.
Регинът на Кавала – морски дарове на воля
В местната кухня на Кавала преобладават рибата, морските дарове и местните земеделски и животновъдни продукти. Съчетават се традиционните рецепти на тукашните жители с влияние от кухнята на бежанците от Понт Евксинт, Мала Азия и Кападокия. Популярни менюта в Кавала и крайморските селища на района са прясната или осолена риба, морските дарове, сушена скумрия, сардела „пандремени”, пилаф с миди, херинга; гаврос, завит в лозови листа; както и пълнен патладжан. Много вкусни са също и месните ястия, поднасяни в селата на планинските масиви Лекани и Пангео. Уникални са и гроздето, виното и ракията ципуро, които се произвеждат в областта, както и курабиите от Неа Карвали.
В Кавала опитайте и купете осолена риба, грозде, местно вино и ракия ципуро от традиционните производители на района, но посетете и винарната „Ктима Вивлиа Хора” в близкото до Кавала Кокинохори. Градчето е известно с фестивала „Вино и култура“. Много специални са и блюдата на остров Тасос. Тук, както и на всички острови в Гърция, преобладават рибата и морските дарове. В Тасос си заслужава да опитате така нареченото „льокафто“ – сушена на слънце риба, скумрията сона – печена на жар, сушен на слънце октопод, както и традиционните ястия „патерика“ – зеле, сготвено с домат, лук и олио. На остров Тасос не пропускайте да опитате и да си купите домашно сладко с орехчета, както и други видове, приготвяни с прочутите цветен и боров мед, а естествено - зехтин и маслини „Трумбес”, запазена марка на острова.
Окръг Ксанти – „Празник на сарделата“
В окръг Ксанти ястията са специални. Тук се съчетават традиционни тракийски кулинарни вкусове и рецепти с такива, повлияни от Мала Азия и от помаците в района. В окръга в изобилие се произвеждат плодове, зеленчуци, картофи, варива, аспержи и гъби. Също така, важно е и производството на животински и млечни продукти в планинските райони. В храната се включват и птичето месо, речните пъстърви, както и рибата и морските дарове направо от морето или от рибовъдните стопанства в Порто Лагос. Някои от прочутите блюда на региона са „джигеросармадес“ (дроб сърма), свинско или птиче месо със зелева туршия, пиле с кус-кус, сладки и солени баници, зелеви сърми (лаханодолмадес), луканки по селски, така наречените „ладера“ – ястия със зеленчуци според сезона, както и варива.
Но повече от всичко друго, Ксанти се слави със своите сладкиши. В сладкарниците в центъра на града или по сокаците на стария град опитайте и си купете сиропирани сладки, като баклава, кадаиф, екмек кадаиф, сарагли - вид баклава на ролца, „каридопита“ - орехов сладкиш, „самали“ - вид реване без яйца, „казан диби“ - крем с овче мляко, „тавук гьошу“ - единственият сладкиш с птиче месо, „мухалеби“ - крем със сироп от розова вода (малеби), „шекер паре“ от грис; прочутите завити сладки за с шоколад и ядки кариоки, аномала, нуго, както и суджук лукум.
В окръг Ксанти дегустирайте домашно сладко, както и от диви горски плодове и традиционни тестени изделия от местни продукти, произведени от кооперацията в Ставруполи. Можете да го направите от пункта за продажби и от изложбата на местни традиционни продукти в долината на река Нестос в Ставруполи. Има на разположение и маркови вина, произвеждани във винарните на района Ктима Сгуридис от лозята на семейство Вурвукелис. И още, посетете Празника на сарделата, който се организира всяко лято на Порто Лагос в община Авдира. В живописното пристанище Порто Лагос се събират рибарите и жителите на района. Изграждат се сцени за народните танцьори, както и скари, на които се пекат сарделите и се посрещат посетителите на празника в община Аврида, продължаващ до зори.
Окръг Еврос – с култ към ярешкото месо
Ястията от кухнята на Еврос (с център Александруполи) оползотворяват продуктите на местното производство, като например зърнени изделия, зеленчуци, варива, меса, както и риба (речна - гулианос, сом и гривади) и морски дарове, които се ловят от морето. Разпространено ястие е „Бабу”, което представлява вид наденица – коледен деликатес от свинско черво, пълнено със ситно накълцано месо, ориз, праз лук и подправки. Кавърмата се прави от крехко свинско месо, което се запържва и се слага в съд, като се покрива с мазнина. В днешно време те се произвеждат масово в месарниците. Слагат се в дебели свински черва и се смятат за идеално мезе, поднесено в плато, съпроводено с узо и бира, петура или домашна юфка. Последната представлява тестено изделие от дебели кори за баница, които се разточват върху дъската за готвене. В тестото се слагат мляко и яйца. Нарязва се на дълги тесни ивици, съхне на слънце и се съхранява в платнени торби. Със същите съставки се приготвя и кус-кус на малки топчета. Булгурът представлява сварено висококачествено жито, изсушено на слънце и смляно на едро с ръчна мелачка. Готви се самостоятелно, като пилафа, или с различни меса.
Други деликатеси са „колбюрекът“ - навита баница, „кюлът“ - супа с пилешко месо и брашнена каша, както и траханата със зеле и с други зеленчуци. Характерни са и „лангитес“, палачинки от рядко тесто, които се пекат в сач - кръгла, тънка и гладка каменна плоча, сложена върху пиростия, която се нажежава на силен огън, яде се със захар или с петмез. Местният сух таратор се нарича „дзадзики“, чието название българите вече добре познават.
В Самотраки най-известното блюдо е от ярешко месо. Козите са местни и пасат свободно по целия остров. Други вкусотии са „манди“ - запържена свинска кайма в кори за баница с пълнеж от ориз, както и „горговрасто“ с пилаф, което представлява сварено в обилно количество вода месо и пилаф, приготвен с месен бульон и мляко. „Лиото“ се приготвя от червено месо с орехи, а „хасламата“ представлява халва, разтопена в тиган. Домашните сладка се приготвят от „прагусти“ (бели сливи), кайсии, орехче и дива смокиня. Сирената и кашкавалите са от малкия сиренарски цех в Маркилиес. „Горгито“ се прави от сухари, получено от добре замесено тесто с мая и нахут.
„Ламбриатисът“ е Великденско ядене, печено на фурна (от ярешко или агнешко месо) с пълнеж от ориз, зелен лук, копър, стафиди и малки парчета черен дроб. „Замаропатуто“ е постна баница с брашно, олио, пълнеж от настъргана тиквичка и джоджен. „Хортопитата“ е баница с пълнеж от сладки треви, див синап и мак, а „хилопитес“ са вид тестени изделия, като „маци” са нарязаните на едро, а „флумария” – тези на дребно. Насладете се изцяло на разнообразните гръцки и въобще бакански специалитети, само на ръка разстояние от нас!
Превод: Мая ГЕЛЕВА
Откъс от книгата „Стъпка по стъпка – едно пътуване из Гърция”
