Кой не е чувал и мечтал за Бавария, най-голямата от шестнадесетте федерални провинции на Германия, с всичките й красоти, инженерна мисъл и добра кухня. Разположена на площ от 70 553 кв.км, със столица Мюнхен, и е с история, пребогата култура и традиции. Историята й датира от близо 500 г. сл. Хр., когато през 1180 г. Ото фон Вителсбах създава държавата. Приказни замъци, красиви градини и живописни езера, жива бира, вкусни баварски специалитети, исторически възстановки, фестивали и културни събития, прослувутият Октоберфест, рекордьор по изпита бира и изядени вурстчета... Това са само част от атракциите, които я правят привлекателна дестинация за туристите. Бавария е известна със своето гостоприемство, добра бизнес среда, тъй като е един от най-развитите и силни икономически региони в Европа и в света. 

Но Бавария е страна с кулинарни традиции, вкусни местни специалитети, храни и напитки, приготвени по старателно пазени в тайна старинни рецепти. Характерен за баварските кулинарни специалитети е типичният им вкус, а консумацията им винаги си е цяло гастрономическо изживяване. И понеже заглавието е – „Неизчерпаемата кухня..“, веднага става ясно, че няма да може да бъде описана цялостно. Сочните наденички, говеждо, свинските джоланчета, картофите, кнедлите и ньоките, езерните и речни риби, сезонни зеленчуци, вкусните сирена, млечни продукти, баварският мед, бретцелите, а повече от 300-те вида хляб са неземни по аромата си.

Една от най-любимите наденици в Бавария е нюрнбергската, регламентирана нормативно още преди повече от 700 години. Тя е дълга между 7 или 10 см и тежи 25 грама. Малките й размери също имат причина и значение. За приготвянето й се използва висококачествено свинско месо и смес от подправки, сред които важно място заема майораната. Сервира се с кисело зеле, настърган хрян и хлебче или с картофена салата.

Не по-малко предпочитана е мюнхенската наденица – вайсвурст - бяла наденица, направена от телешко и свинско месо. По улиците около централния за Мюнхен площад Marienplatz, кафенетата предлагат бели наденички, сервирани традиционно до обяд. Казват, че се ядат без нож и вилица – маха им се обвивката от естествено черво и и се потопява в сладка горчица (süßer Senf). Не бързайте, за да се насладите на текстурата им и на лимоновия аромат, съветват опиталите ги. Вайсвурстът, ако трябва да се даде най-точна рецепта на съставките, е произведен от много фино мляно телешко месо, сланина, магданоз, сол, джинджифил, лук, кардамон и лимон. Продуктите се смесват добре и с тях се пълнят животински черва. 

За консумация се приготвят като наденичките се потапят за около 15 минути в гореща, но не вряща вода и се поднасят на масата в купа, заедно с водата, в която са приготвени, за да се запазят максимално топли. Традиционно се консумират на закуска, заедно с популярното геврече прецел или бретцел, сладка горчица и чаша бира до 12 часа. Не бива да се смущавате от ранния час, защото това е обичайно за Германия, особено през уикенда.

Друго характерно ястие, освен шницелите, типичен за Бавария е печеният свински джолан с кост, който съчетава вкусното свинско месо с хрупкава коричка и сочна средина, създавайки неустоимо изживяване. Това ястие се готви бавно, за да се изпече равномерно и именно това е специфичното като техника на готвене. Съдържа както месо, така и мазнина и кост, което придава на ястието незабравим вкус. Дано само да не сте на здравословен хранителен режим и да изтървете това чудо на кулинарията! Самата мазнина около месото го омекотява и овлажнява, създавайки нежна и мека текстура. Овкусява се и с традиционни подправки като черен пипер, сол, кориандър, мащерка и червен пипер. 

В Германия, и по-конкретно в Бавария, кнедлите са известни с името "Knödel" (кньодел) или "Klöße" (клосе) и са популярно ястие, което се приготвя по различни начини – топки от варени картофи, стар хляб или от грис, които се сервират като гарнитура към основни ястия. За хлебните, старият хляб се реже на парчета, овкусява се, накисва се с прясно мляко, престоява, после се оформя на топки и накрая се вари в подсолена вода или бульон.

Прекрасни са всички видове местни колбаси – шунки, салами, хапвани на закуска.

Най-известната в Мюнхен бирария, както и в целия регион, Hofbräuhaus -"Хофбройхаус" е и най-посещаваната туристическа атракция в Мюнхен. Почти всеки новодошъл в града посещава прочутата бирария с дълги маси, халбите са по един литър всяка, а настроението винаги е добро. Светлата бира Helles е свежа, подходяща тъкмо за печен свински джолан с хрупкава кожа, гарнирана с картофени или хлебни кнедли и най-невероятното кисело зеле, още по-добре, ако е от червено зеле. 

Това е другата гарнитура, освен кнедлите, „Sauerkraut“ - типичното немско кисело/ ферментирало зеле със сол, но нарязано на много тънки лентички. Най-обичайно се сервира като гарнитура, не само със свинския джолан, но и с наденици, печено пиле, дори с риба, а също така е популярно и гарниращо сандвичи и бургери. Самото название „sauerkraut“ е немска дума, съставена от две части - „sauer“ означава „кисел“ и „kraut“ от старогермански - „krūda“ – салата или „кисела салата“.

Хапват се и бистри супи, включително и рибена, също с кнедли в нея, както и крем супи като картофената, лучена, ечемичена и др.

Бретцелът също е „водеща фигура“ в баварската кухня – геврек с малко по-различна, специална форма, разпространен основно в Южна Германия, Австрия, Франция. Легендата разказва, че е измислен от един хлебар, когато кралят му заръчал да изработи оплетено хлебче, през което може да се вижда три пъти Слънцето. В миналото и сега бретцелът е символът на пекарите и се поставя на входовете на пекарните им като лого. Съставът им е от брашно, сол, дрожди и вода. Тайната им е, че преди да бъдат изпечени, се потопяват за кратко в разтвор на натриев хидроксид или обикновена вряща във вода сода за хляб, за да се получи типичният кафяв цвят и след това се посипва със сол. 

В този регион се произвеждат около 400 вида сирена с най-разнообразни вкусове, сред които са - краве сирене, меките сирена за мазане, сирена с билки, камембер, свежи сирена, напомнящи фета и моцарела, ементал, синьо сирене и др. Базилс Оригинал е немско полутвърдо сирене от краве мляко, овкусено с лют червен пипер. Опушва се на върху букови дърва по 100-годишна технология, с неповторим вкус и аромат. Комбинира се с вино със силно изразен букет от аромати, например сухо вино Граубургундер или с кадифено нежни на вкус червени вина. Е, в краен случай и със сайдер.

Баварците считат самата бира за храна и казват, че не биха могли да си представят живота без нея. Неслучайно в древния Египет са я наричали „течен хляб“. Пият я в големи чаши – така наречените масове, които имат вместимост от 1 литър. В Бавария има около 700 пивоварни. Казват, че производството на бира там е стартирало поради изключително негодната и неприятна на вкус вода за пиене. През 1516 г. е издаден известният Баварски закон за чистотата на бирата от Херцога на Бавария – Вилхелм IV. Законът е в сила и до днес и постановява, че само вода, малц, хмел и мая може да бъдат използвани за производство на бирата – действие, което поддържа и до днес добрата репутация на баварската бира по света. Така се гарантира, че не съдържа химически добавки или малцови заместители с по-ниско качество. Качеството и репутацията на баварската бира преди всичко се дължат на векове традиции, интегрирани в производството, съчетано с модерна техника, стигайки и до използването на изкуствен интелект включително. Неслучайно тук на всеки четири години се провежда изложението за напитки и течни храни – Дринктек, на което бирата заема своето подобаващо място. 

Освен това в този регион има бири, които не могат да бъдат опитани никъде другаде, като пилзенска светла бира, сладката бира с високо алкохолно съдържание, дюселдорфска алтбир, пшенична бира (Hefeweizen), уникалното немско тъмно пиво. Типични мюнхенски и баварски бири са Мюнхнер Хелес (Münchner Helles) – светъл лагер с малцов вкус и лека хмелна горчивина, и Мюнхнер Дункел (Münchner Dunkel) – тъмен лагер със сладък вкус и аромат на малц и хмел. 

Сред десертите се откроява ненадминатият щрудел с ябълки - Apfelstrudel с топъл ванилов сос. Баварският крем е друг класически немски десерт, приготвян от брашно, желатин, сметана и ягоди. Поднася се или в купички, или обърнат в чиния, с украса по избор. Баварският крем е чудесен десерт, използван и като пълнеж на еклери, торти, понички и др. 

Дори и да не сте чревоугодници, непременно, поне веднъж в живота си, планирайте подобно кулинарно пътешествие!

Анета Рангелова