Без съмнение домашната хибридна мая, която ни дава светла бира, е организъм на стойност милиарди долари. Бирата е най-популярната ферментирала напитка в света и съставлява 94% от световния пазар. Производството на бира е възможно чрез биологична странност - хибридна мая, която съчетава два различни вида и дава възможност да се направи студено сварена бира - един продукт, който за пръв път се появява преди 500 години в Европа.
Но как точно Saccharomyces Cerevisiae - добре познатата домашна мая, която ни дава вино и хляб, се е комбинирала със Saccharomyces Eubayanus - друг вид мая, едва наскоро открита в природата, за да ни даде хибириден организъм за получаване на студено сварена бира, остава загадка.
През последните години науката започна да сглобява пъзела - първо откри S. eubayanus в дървовидна шикалка в дивите земи на Патагония. Откриването на първата дива популация на S. eubayanus, разбира се, вдъхнови творчески хипотези за това как една мая от Южна Америка преминава към баварска изба за комбиниране на два различни вида дрожди.
Епохата на Великите географски открития съвпада с появата на светлата бира по време на грандиозните пътешествия на европейците и веднага се появиха спекулациите, че S. eubayanus може да е влязла в Европа с някой кораб.
Но след откриването на S. eubayanus през 2011 г., организмът започва да се появява на отдалечени места като Уисконсин, Северна Каролина, щата Вашингтон, Нова Зеландия и Тибет, а учените се учат къде и как да го търсим. Въпреки това, в Европа, единствената следа от организма досега се крие в домашни междувидови хибриди на S. eubayanus и Saccharomyces Cerevisiae.
"Няма много биогеографски смисъл", обяснява Крис Тод Хитингер от Университета Уисконсин-Медисън, който е професор по генетика и един от откривателите на първия патагонски щам на S. eubayanus.
Сега Хитингер и колегите му Дейвид Перис и Куин Лангдън, заключават в тазгодишния юлския брой на списание Public Library of Science Genetics, че историята на хибридизацията и произвежданата бирена мая са далеч по-сложни и потенциално по-богати, отколкото сме си представяли.
Откритията са важни, тъй като дрождите са критични за много индустрии. Извън пивоварната индустрия, те са важни за ферментиране на храни, лекарства като инсулина и производството на нови биогорива. Знаейки как дрождите може естествено да се комбинират, за да се създадат ценни организми като междувидови бирени хибриди, може един ден учените да са в състояние да миксират организмите, за да се създадат нови дрожди с висока стойност.
"Посланието е, че се кръстосват далечни в географско и генетично отношение видове", казва Хитингер, чиято група проследява геномите на новопостъпилите открити щамове на eubayanus в стремежа към детайлно разкриване на родословието на маята.
"В Южна Америка, щамовете на S. eubayanus са много разпространени и много разнообразни," казва Хитингер, отбелязвайки, че организмите най-често се срещат в растенията - в частност на дръвчетата.
Проучвайки геномите на опитомени хибриди, групата от Уисконсин търси генетични последователности, подписи, които могат да ги заведат към един или повече щамове S. eubayanus, каквито учените са намерили в природата. "Все още има достатъчно разнообразие от опитомени щамове, така че ние може да открием генетични връзки с различни родове eubayanus, които се срещат в природата," отбелязва Перис - научен сътрудник в лабораторията на Хитингер.
По-наскоро открит щам от Северното полукълбо – в Северна Каролина и Тибет изглежда да е от най-близките роднини на опитомения S. eubayanus хибрид за производство на бира, казва Лангдън - научен сътрудник в лабораторията на Хитингер. Такова откритие, според изследователите в крайна сметка ще доведе до по-добро разбиране на естествената история и генетичното разнообразие на икономически важната мая.
По-общо казано, това може да обясни по-добре как новите дрожди могат да бъдат опитомени, за да се получат важни индустриални продукти.
"С разбирането на процеса на опитомяване, можем да се научим да правим нови щамове, които са от промишлено значение", казва Перис. "Ние ще намерим по-голямо разнообразие и можем да приложим това за нови иновации."
Превод от английски: Емил АНГЕЛОВ,
ScienceDaily
