Чисти плажове и тюркоазени води, както и колониални плантации и тропически гори ви очакват на прелестния остров на Антилския архипелаг, където се преливат френски стил и креолска култура. Островът е разположен в източната част на Карибско море и е част от архипелага Малки Антили, владение на Франция. Островът е открит от Христофор Колумб през 1502 г. и над един век е испанско владение. Франция го обявява за своя колония през 1674 г.
Сен-Пиер, старата столица на острова, била позната по света като Малкият Париж на Антилите, с красиви жени с тюрбани на главите. Почти неусетно XIX век изтекъл, пристанището Сен-Пиер, където корабите се закотвяли на 50 метра от брега, било препълнено с търговци. Някои квартали имали електрически ток и били свързани помежду си с трамваи, теглени от коне. Там живеели половината от потомците на първите европейски колонизатори и имало богата култура и петнадесет местни вестника на острова. Свързвала ги и музиката, кралицата на танците, произлизаща от болерото и повлияна от джаза в Ню Орлианс.
През пролетта на 1902 г. внезапно настанала пълна тишина след едно драматично изригване на вулкан, което я разрушило напълно. 30 000 души загинали за минута и половина и това много наподобявало Помпей на Карибите. Градът много бързо е построен наново, обърнат с лице към малък красив залив с черен пясък. Величествената планина днес е с интересни и разнообразни маршрути. Пътечките се извиват на малки сегменти по старото пътно трасе между тунели, каменни мостове и указателни табели.
Големият брой потоци, които ги пресичат, гарантират невероятно разнообразие от биологични видове. С многобройни разновидности и подвидове са хлебните дръвчета, които раждат вкусни плодове, които се хапват сурови или обработени. Те са представлявали основен елемент в диетата на африканските роби. Има и палми, от чиито орехи с кокосово мляко се произвежда сирене. Разпознават се по огромните си корени и надвиснали клони. Тук виреят и какаови дръвчета, оцелели от времето, когато по тези места е имало плантации с тях. Огненото дърво е наричано още „дървото на туристите“ защото става червено като кожата на летовниците под тропическото слънце.
Растителността, която е идеалният хабитат за десетки видове птици и за огромни, но безобидни паяци с ярки цветове, се счита за една от най-красивите и екзотичните в света. Можете да посетите ботаническата градина Jardin de Balata - Балата, на 90 минути път с кола от Сен-Пиер, приютила хиляди видове тропични растения. Това обяснява и защо местните коренни карибските жители я наричали още тогава „Островът на цветята“.
В градчетата и селцата зеленият килим е изпъстрен с ярки изблици на други свежи тонове - споменатото огнено дърво (Delonix regia), хибискус, кана, бугенвилия – с огрени от тропическото слънце съцветия. В Льо Карбе, Анс Ноар и другаде плажовете с черен пясък са в ярък контраст с боядисаните в светли цветове рибарски лодки, изтеглени на сушата. Тези пясъци са безмълвно напомняне за причината на цялото това плодородие – богатата вулканична почва. Практикуват се водни ски, скайт, шнорхелинг, гмуркане с акваланг, наблюдение на делфини или костенурки и т.н.
Незабравима би била и екскурзията до полуостров Caravelle на източния бряг на острова. Едно малко площадче в близост до Стария фар, до което може да се стигне за половин час пеша, след като сте прекосили целия полуостров с кола, подарява изумителна панорама. Виждат се гори, плантации от захарна тръстика, банани, висящи от палмите, които достигат чак до морето, както и останки от шатото Дубук. Произхождащ от Нормандия, Пиер Дубук в края на XVII век участва в седем годишните войни, по това дреме са изгонени от острова и последните местни жители на Карибите.
Но истинският бизнес не е захарната тръстика, а се основава на обири на корабите, които се претърпявали корабокрушения в малкия опасен залив Tresor. Стоки и роби се изваждали от водата, за да бъдат след това препродадени на английските острови по време на войната с французите. Отсреща - на сушата се издига мемориалът de l’Anse-Cafard. Представлява 15 огромни статуи, високи почти три метра, наподобяващи корабокрушенци, излезли от плитчините, подредени в триъгълник, който символизира Европа, Африка и Америка, и търговията с хора в миналото. По тези места днес идват многобройни летовници в прекрасните заливи.
Кулинарна екзотика
Относно местната храна – то тя е типичната креолска кухня! Има изобилие от морски дарове - лангусти (бодливи омари), скариди, калмари, сепии, сухоземни раци, риби. Риболовът си остава главният занаят на острова, рибарските лодки излизат нощем в морето, за да наловят риба за изхранването на семейството и близките. Практикува се и колективният риболов с мрежи, които се хвърлят във водата и след това едновременно се извлича улова на брега. Готви се и овче, свинско, пилешко месо с уникални сосове и зеленчуци. Тук виреят кокосовите орехи, вкусни ананаси и папая.
Има множество дестилерии за ром, все още активни, които произвеждат ром при дестилация на захарна тръстика, ферментирал и оставен да отлежи в дъбови бъчви. Опитайте местния ром, наричан агрикол – със специфичен аромат, както и класическия тий-понш – смес от бял ром, захарен сироп и сок от лайм.
Тук от векове се произвеждат едни от най-хубавите видове ром в света.
Превод от италиански от списание „L’arte di scegliere in Viaggio“: Мая ГЕЛЕВА
