Регенеративното земеделие, което се характеризира с фокус върху опазването и възстановяването на хранителните и селскостопанските системи, се превърна в трансформираща сила в отрасъла. То набира широка популярност, тъй като производителите все повече поставят тези практики на преден план в дейността си. Тук Сиан Йейтс от FoodBev Media разглежда факторите, които обуславят възхода на тази практика, и представя профилите на някои от компаниите, които поставят регенерацията в центъра на вниманието си.
Европейският институт за иновации и технологии (EIT) Food наскоро публикува новия си доклад, озаглавен „Култивиране на устойчивостта: в който се хвърля светлина върху възприятията и отношението на европейските потребители към регенеративното земеделие.
Проведено от Форума за гражданско участие в 17 държави, проучването подчертава обещаващия, но сложен пейзаж на устойчивите земеделски практики.
Докладът разкрива, че повечето европейски потребители смятат, че продуктите от регенеративното земеделие са по-здравословни от конвенционалните им аналози.
Това схващане се дължи на факта, че практиките се фокусират върху здравето на почвата и намалената употреба на химикали, които се считат за полезни за личното здраве и устойчивостта на околната среда.
Въпреки това положително възприятие, в проучването се посочват няколко пречки, които възпрепятстват широкото разпространение и приемане от потребителите:
- Опасения, свързани с цената: Потребителите изразяват опасения от потенциално по-високите разходи, свързани с регенеративните селскостопански продукти. Тази финансова бариера представлява предизвикателство, тъй като потребителите преценяват ползите спрямо своите бюджети.
- Недостиг на знания: Сред потребителите е широко разпространена липсата на разбиране за това какво включва регенеративното земеделие. Много потребители погрешно смятат, че то се отнася само за дребномащабни или местни земеделски дейности, което ограничава по-широкото му приемане и подкрепа.
- Значение за преработените храни: Потребителите проявяват по-малък интерес към регенеративното земеделие, когато става въпрос за ултрапреработени храни. Възприеманата сложност на проверката на регенеративните практики за такива продукти, съчетана със здравословни съображения, намалява приоритета на потребителите.
„Проучването подчертава острата необходимост от по-ясно обучение на потребителите и прозрачна комуникация относно регенеративното земеделие. Отстраняването на тези пропуски в знанията е от съществено значение за повишаване на доверието и ангажираността на потребителите.“ Клаус Грюнерт, професор в датския университет Орхус и директор на Обсерваторията на потребителите на храни на EIT.
От гледна точка на околната среда регенеративното земеделие предлага обещаващи ползи, като например подобряване на състоянието на почвата, опазване на биоразнообразието и намаляване на въглеродните емисии. Преходът обаче изисква значителни инвестиции във време, ресурси и обучение на земеделските стопани, за да се максимизират тези ползи ефективно.
София Кун, директор на отдел „Обществени прозрения и ангажираност“ в EIT Food, подчерта: „Тъй като възстановителното земеделие придобива все по-голяма популярност, е наложително да се разработят съгласувани стратегии, които да приведат предпочитанията на потребителите в съответствие с устойчивите земеделски практики. Това включва съвместни усилия от страна на заинтересованите страни в отрасъла за стандартизиране на сертификатите и повишаване на информираността на потребителите.“
Какво е регенеративно земеделие?
Регенериращото земеделие представлява модерна парадигма в земеделието и управлението на земята, която акцентира върху възстановяването и подобряването на здравето и жизнеността на селскостопанските екосистеми.
Този подход надхвърля традиционното устойчиво земеделие, като се фокусира не само върху поддържането и опазването, но и върху активното възстановяване на почвата, биоразнообразието и природните ресурси.
Основни принципи на регенеративното земеделие
Здраве на почвата: Здравето на почвата е от основно значение за устойчивото производство на храни. Прилагането на практики като покриване на културите, сеитбооборот и минимална обработка на почвата създава органична материя в почвата, подобрява нейната структура и подобрява кръговрата на хранителните вещества.
Биологично разнообразие: Повишаването на биоразнообразието е от решаващо значение. Това включва разнообразяване на видовете култури, интегриране на животновъдството в системите за отглеждане на култури и създаване на местообитания за полезни насекоми и диви животни.
Управление на водите: Ефективните практики за управление на водите подобряват инфилтрацията, задържането и качеството. За опазване на водата и намаляване на ерозията се използват техники като мулчиране, контурна оран и събиране на дъждовна вода.
Поглъщане на въглерод: Регенеративното земеделие играе ключова роля за смекчаване на изменението на климата чрез засилено поглъщане на въглерод в почвата. Здравите почви могат да съхраняват значителни количества въглероден диоксид, което допринася за стабилността на климата.
Икономическа жизнеспособност: Регенеративните практики не само подобряват екологичните резултати, но и целят да повишат рентабилността и устойчивостта на стопанствата. Това може да се постигне чрез намаляване на разходите за ресурси, подобряване на дългосрочните добиви и допълнителни източници на приходи от екосистемни услуги, като например въглеродни кредити.
Общностно и социално благосъстояние: Регенериращото земеделие е насочено към социалните аспекти на земеделието, като подкрепя селските общности, насърчава справедливи трудови практики и повишава продоволствената сигурност и достъп.
