Предлагаме ви едно пътешествие в саваната с личния екс готвач на известен писател и една известна фотографка, за да разкажем за любовта в огромните пространства и за традициите там, където ароматите на арабските подправки се допълват с автентични африкански вкусове. Сред туземното население се таи истински кулинарен талант. Арабски търговци, малийски роби, европейски колонизатори, всички те са оставили тяхната незаличима следа и вкуса им.
Често най-хубавите неща в живота започват случайно. В това е убедена Джоузи Стоу, на 32 години, авторка на книгата The African Kitchen – Африканската кухня, разказващ за едно пътуване-сафари в Африка за откриване на вкусове, продукти и техники на готвене. „Още от дете мечтаех да стана ветеринарен лекар”, разказва Джоузи, родена в една ферма на графство Суфълк. Грациозна, с изтънчени черти на лицето, с руса коса, вързана на конска опашка, седи в приемната на резервата Цваллу Калахари, частен резерват за игра в Северния нос, Южна Африка. Това е най-големият частен резерват за игра на Южна Африка, собственост на семейство Опенхеймер, където работи от около три години като изпълнителен директор. „След следването ми за хотелиер бях в списъка от чакащите за стаж за сладкарство висш пилотаж при готвача Мишел Ру – шеф на първия британски ресторант, удостоен с три звезди на Мишлен в Лондон през 1967 г. , когато бях повикана от Роалд Дал в графство Бъкингам”. Роалд Дал е уелски писател-хуморист от норвежки произход, известен с късите си разкази с неочакван край и произведенията си за деца. „Чарли и шоколадовата фабрика“ е книга от Роалд Дал, публикувана за първи път през 1964 г. в САЩ. Дал е е известен с Libro delle storie dei fantasmi (Книга с истории за призраците), но не бе само един автор на романи с голяма фантазия.
„Бях две години негова лична готвачка и научих много за него. Например, че историята на продуктите е често по-интересна от самото блюдо”. Сръчен градинар, привърженик на простата и биологична храна, любознателен култиватор на лук, Дал предлага на Джоузи две възможности, които променят живота й. Първата е, когато я запознава с две книги, The Roald Dahl’s Cook Book и Roald Dahl’s Revolting Recipes (Готварска книга на Роалд Дал и Предизвикателни рецепти на Роалд Дал) на издателство Пенгуин, молейки я да превърне неговите разкази в изпълнени рецепти. А втората е, когато й представя известната фотографка Джан Балдуин. Джан била вече известна, нейните хрумвания се появявали в списания като World of Interiors, Elle Decoration, Living. Това е началото на едно сприятеляване. „Реших да прекарам един период от време в Африка, поканена от приятели, които бяха познати именно на Дал. Това беше моето първо сафари”. Джоузи изобщо не се замисля втори път. „Веднага заминах отново, с една точна мисия, а именно да готвя по време на едно сафари в Северната Провинция”.
Прекарах шест месеца на чергарски скитнически лагери, придвижвайки се с коне, без електричество и в ситуации на предела на опасностите - като например змия в кухненския ми шкаф или група от носорози извън моята палатка през нощта”. Но атмосферата е наелектризираща и Джоузи се влюбва във Фред Стоу, нейният настоящ съпруг, охранителят на групата. „Докато ме учеше на тайните на дивата и рядко населена земя, аз му преподавах уроци по готварство”.
А кухнята от Южна Африка? „Сред туземното население се крие спотаен истински кулинарен талант. Арабски търговци, малийски роби, европейски колонизатори, всички имат своето влияние”. Кухнята отразява културата на всички държави от континента, фюжън, както и с по-прости/обикновени блюда. По време на сафарито младата готвачка окуражава другите да вкусят, да обсъждат, да възхваляват тяхната собствена култура. „Самата храна е като сафари, едно авантюристично пътешествие. Тя е скъпоценна, плод на любовта и на усилията, а също е и един момент на споделяне и на социалност. В много села се виждат все още жени, седящи заедно под дървото да чупят орехи и да запяват песни, докато ръчно мелят/ стриват царевицата”. След това тя заминава отново с приятелка- фотограф за един нов проект, давайки живот на книга за сафари през един ден, от събуждането до последните вечерни лъчи, описвайки закуската на рейнджъра призори, пикникът по време на екскурзиите, коктейлът на залез, барбекюто за вечеря и последното питие.
Един месец, прекаран в Южна Африка, Ботсвана, Замбия и Зимбабве и … така се ражда Африканската кухня. „На мое разположение има само примитивни кухненски прибори: камъни за мелене, кошници, сушени кратунки за съдове, прясно мляко и маринати за месо. Голям успех имаше пилешкото с кайсии, шам-фъстък и кориандъл, което е мое изобретение”. Други проекти? „Да, два. Единият, все така с Джан, за африканска кухня на базата на морски дарове. А другият с Фред, а именно една изцяло наша колиба”.
Превод от италиански: Мая ГЕЛЕВА
