Кулинарните тайни на френския остров Корсика
Тук можете да опитате ястия от стари местни рецепти - рибни специалитети, лангуста, канелони и пица със сирене брочо или брочио (напомнящо рикота от краве и козе мляко), сладкиш от кестени, ярешко месо… сред ароматите на мирта и на мента в сянката на едно разклонено дърво, което служи за голям плажен чадър. Ресторантът на Пиер и на Жерар разкрива вкусните съкровища от бреговите възвишения на Корсика, едно малко райско кътче, което никак не е за пренебрегване от туристите.
„Корсика е като бутилка, която се пие до дъно”, твърдят в Сервионе, североизтока на острова. Трябва да загатнем на туристите, че влюбени в красивите и зрелищни пейзажи на Бонифацио, Порто Векио и други средиземноморски прелести, те пренебрегват и бъркат Коста Верде с Коста Серена, където на стотина километра с фин пясък не се среща дори и съвсем малък релеф. Мъничките села са като дребни петна по пътя, който идва от Бастия. Равнината се ширва, плодородна, между планината и Средиземноморието. От тук идват виното, бобовите варива, плодовете… След Прюно малка пътечка с аромат и благоухание на мента и на мирта се вие към Кампо лоро.
В една гора, която леко докосва брега, са разпръснати приятни бунгала от дърво. Тук се спи много спокойно по мнението на Франсис, собственикът на мястото, който все се хвали, изтъквайки добродетелите и качествата му, успокояващи и най-големите чревоугодници. Малко по-надолу, направо стъпил във водата, се намира ресторантът на Пиер и на Жерар, една от малкото плажни колиби във Франция, които не са незаконни. Вътре стените са в ярко жълто. Има тъмносини колони и навсякъде завеси и огледала, както и картини на Баптист Гарсия, един добър приятел на къщата.
На терасата с червен под с едно дърво, което прави сянка като голям плажен чадър, се дегустират вкусните пици със смесени зеленчуци, една „триумфираща“ пъстърва от блатото, което е наблизо. Там още римляните развъждали стриди или каквато и да е риба, превъзходно изпечена на скара, въпреки че тези места не са села на рибари. „До времето след последната война по крайбрежието нямаше нищо освен нехигиенични и нездравословни блата“, обяснява Пиер. „При нас следователно няма традиции за риболов. Рибата идва от другаде или е развъждана в блатата”.
Що се отнася до вината, важно е свидетелството на неговата съпруга Натали. Страстно влюбена в острова, микробиолог-инженер и енолог - ентусиаст, младата жена посвещава много години от живота си да селекционира виното след първата му ферментация. Съживявайки спомените си за меда, сиренето брочо, нарязаните колбаси, брашното от кестени, лешниците, зехтина, минералните води, бирата, лимоните, мандарините, вината, ликьорите, Натали разказва за местните продукти увлекателно. Известен корсикански пълководец обичал да казва: „Докато имаме кестени, ще имаме и хляб!“
Нейните рецепти, по-скоро от земята, отколкото от морето, разказват историята на едно семейство от овчари със съпруги домакини - абсолютни „кралици“ на печките, които предават готварските си тайни от поколение на поколение: летни и зимни супи, ангинарии, макарони, канелони със сирене брочо, омлет с мента, палачинки с кестени, торти, мармалад от смокини… На хората с изтънчен вкус и чувствително небце Натали препоръчва преди всичко мадам Ферари, която от 50 години прави у дома си кози сирена. Освен нея – и двете Анжели, грациозни сладкарки. Едната, руса, продава меки сладкиши от кестеново брашно, канистрели с анасон и торти, печени във фурната от съпруга й, а другата, висока брюнетка, говори с носталгия за това как приготвяла фрапе, милиячи, пистичини и малки традиционни „мадлени“ – сладки във формата на мидички. Тъмнокосата Анжела, настанила се в сянката на бароковата катедрала на Сервион, живописно селце на върха на планината, издигаща се над равнината, представя там на свой ред Франсис, нейният близък бакалин. При него, в една тъмна стая, можете да намерите най-красивите „бижута“ на планинската бакалница - сланина, чаша вино, шунка и филенце „лондзу”. Наденици от дреболии на скара за Коледа, придружени с полента с кестени и с пържени яйца. Излизайки от селото, на завоя на една стръмна пътечка, параклисът на Санта Кристина, почитана тук, се таи в дъното на една овощна градина. Влезте, за да се възхитите на стенописите. Ключът е закачен на вратата. А след това, за да се насладите за няколко часа или за няколко дни на спокойствие, влезте в Кастанича, „селото на кастанетите”. Пътят, една антична конска пътека, се вие между потоците и горите, между пейзажи, които спират дъха. Ако кравите, които се излежават върху коловозите, позволяват да преминете, можете да откриете неголеми села и величествени църкви, свидетелства за едно минало богатство. Високите хълмове и бърдата пък известяват за планините във вътрешността. Докоснете сърцето на Корсика!
Превод от италиански от списание “Follow me”: Мая ГЕЛЕВА
