Пищният обяд е прекрасна идея и сбъднат блян на Лукино Висконти. Дворецът, в който е живял като дете, пресъздава в детайли в цял цикъл от свои филми, съживяващи спомени за този разкош, който обичал толкова много.
Великолепието на трапезата, превъзходният аромат на храната и мирисът на цветя били незаличими в обонятелната и зрителна памет на Лукино Висконти. Той възстановил с несравнима повествователна прелест усещането за детайла, който е стремеж към абсолютното, на незабравимите сцени на приеми и на обеди. Един от многобройното потомство на Висконти от Модроне, Лукино Гастел, негов племенник казва, че цяла поредица от филми са направени директно по неговите детски спомени. Всъщност Висконти е името на голяма фамилия на Италия, която управлява дълго време Милано и Ломбардия, притежава през 11 век земи на Лаго ди Комо и на Лаго Маджоре.
Една изложба - Aristocratiche imbandigioni - Аристократично подреждане на маси за официални събития, която е със замайващи подредби и дизайн, антични и съвременни, се провежда преди време в Милано в двореца на Висконти по проект на регион Ломбардия, отдел Земеделие. Аристократичният дизайн бил исторически произведения на Дресер, по-скорошни на Портогези и по-неизвестни на Стефано Дживаноти. И пак в Милано се издава списанието за кино „Седмица на Висконти, филмите му „Семеен портрет в интериор“, „Невинният“, „Гепардът“, „Бледите звезди на Голямата мечка“ и т.н. са все за аристократични фамилии и начинът им на живот.
Филмите му са и носталгията към изтънчеността на една елегантна и стилна епоха с изискани храни. Лукино Гастел е бил помощник режисьор на вуйчо си във филма „Лудвиг“, като филмът разказва за трагичната история на младия крал на Бавария, свободен да се отдаде на любовта си към изкуството и музиката. Сътрудничил си е с Пия Бианки в изложбата Аристократична подредба на маси за банкет, за да „придаде отново малко топлина и живот в двореца на дядо Джузепе”. Той има нетърпимост към прекаленото отдалечаване във времето, непримирима страст за истината, маниакално внимание към миналото на изкуството на трапезата на Висконти. Тогава той разказва една неизвестна случка. „Било при подготовката на един така и никога неосъществен филм за известен факт от хрониките в началото на миналия век. На сценаристите Антониони и Пиовене Висконти дал задачата да опишат поднасянето на утринната австроунгарска закуска на главния герой. Пълните пет страници с изписани записки се оказват подробно стряскащи. В тях те описват подробно как е била прегъната салфетката, каква е била формата на кроасаните, какви са били порцелановите чаши, чинийката, каната за прясно мляко и за кафе, сребърната лъжичка, стъклената чаша за вода. За да завършат, описват дори мириса на кафе по пруски”.
Във филмите на Висконти, отбелязва Пиеро Този, масата е винаги в центъра на събитието, точката от която се разиграват историите на героите. Такива са „Обсесия“ от 1943 г. с Карла Каламай, с подредена осветена отгоре маса, „Роко и неговите братя“ със семейството, събрано да празнува победата на Роко, „Гепардът“ с обеда на Доннафугата. Лукино обичал много храната, когато бил на околосветска обиколка, опитвал от най-вкусните блюда. В Милано водел сътрудниците си в безкрайно търсене на най-доброто ризото и божествен котлет. У дома оставял всяка вечер писмени инструкции на готвача за менюто. Никога не бил доволен и претендирал за съвършенство. Неговото взискателно небце намирало всяка храна за неподходяща и недостатъчно изискана. Държал много на разкоша.
В един от филмите си описва цял спектакъл как „се яде с очи“, в която главен герой е масата. Публика и актьори по едно и също време са сътрапезниците. Бекстейджът е кухнята. Лукино Висконти е роден през 1906 г. и умира през 1976 г. От дете, което вместо да се подчини на неотстъпчивия наставник и възпитател, не слизал по стъпалата на широката парадна стълба на голямата сграда от улица Черва, което е удобство за децата, а се спускал на земята с въже. Още през 13-ти век на фамилната трапеза фигурирали говеждото месо, агнешкото, телешкото, покрити със златни листа, надминавали по тържественост въображението на изумените поканени. Те били аранжирани не за да бъдат изядени, а за красота като ловните соколи от фризовете на колоните от кадифе, както и сияйните скъпоценни камъни, инкрустирани върху позлатените колони. Още през 1900 г., свидетелства Ида Висконти, сестрата на Лукино, всеки ден семейството й се хранело като другите богати жители на Милано основно с ризото и с котлети. Разкошните луксозни приеми били, когато на обедите присъствал Негово Кралско Височество принца на Пиемонт, тогава била задължителна френската кухня, като и менютата били на френски. Скулптури от гипс на херувими и фонтани, гигантски и барокови, които през 1600 г. са били разположени по средата на масата, били вече изчезнали и демоде. От тях останали следи само на обедите в провинциалната вила с препарирани и напълнени със слама пауни на въртящ се глобус, както си спомня сестрата Ида Висконти.
Великолепието било впечатляващо - покривки за маса от дантела, бродирани на зиг-заг, чинии от китайски порцелан, позлатени прибори от сребро, център на масата от огледало и бронз, вдъхновен от неокласическата архитектура, позлатени чинии с герб. За напитките се подреждали задължително по 4 чаши: 2 за вино, една за вода и една за ликьор. Но били малко в сравнение с осемте задължителни в Хофбург във Виена. Имало и свещници, позлатени солници, кристални вази, ухаещи цветя.
Всичко вече се е променило от времето на Лукино Висконти. Миланската изложба искала само да подскаже за естетиката на всекидневния живот, която сме загубили, но сега я оценяваме, и която дава свобода на спомените ни. Заедно с голямото очарование, кристалните вази и флорентинският център на масата от лазурит пристигат от къщата на Марта Бриво Сфорца. „Използвам ги и до днес тук в Милано, церемониалът е изящен…”. Покривките за маса на зиг-заг и златните чинии са от фамилията Висконти, някои покривки и сервизът за ликьор идват от колекцията на Ливио Джерини. Лукино Гастел се обгражда с тях в залите на двореца Висконти от Модроне. „Дядо Джузепе е пребивавал в този дворец, който е продаден през 70-те години на миналия век със стопанството Карла Ерба, подарък за сватбата, когато се е оженил за Карла Ерба. Били най-хубавата аристократична двойка в Милано. Елегантната столова на Висконти е била с гледка към Рим, колони от седемнадесети век, столове с възглавници от светла кожа, овална маса, и много храна. Сервирал се божествен сладолед с целувки фламбе и малини, 4 или 5 вида хляб. В много италиански аристократични фамилии стремежът към красивото и изисканото все още се толерират. Вила Ерба и замъкът на Грацано са уникални аристократични имения.
В началото на миналия век имало приятелски ритуал да се посрещат по 12 души веднъж седмично на обяд. Ломбардската кухня била по френската традиция. Ризотото и супите са били истинска страст на тази фамилия. С театралност, която е в кръвта на семейството, всеки жест е бил премислен. Висконти владеел това докосване и превръщане на най-красивите неща в още по-красиви, за да се живее живот като на сцена. Това било зрелищно докосване, което помогнало да се отвори широко пътя и на една все още млада дива - Джина Лолобриджида.
В тези времена на пандемии, би било хубаво всички ние и днес да се срещаме по-често, да си откраднем по малко от артистизма и високомерието на този клан и интересните разговори. Сестрата на Висконти - Ида уточнява, че на масата е важен разговорът, защото масата е единственото място, където човек не се отегчава никога или поне през първия половин час.
Превод от италиански: Мая ГЕЛЕВА
