Изследователи от Калифорнийския университет (UCSB) твърдят, че начинът, по който отглеждаме пиле и сьомга, означава, че двата протеина имат сходен екологичен отпечатък.
Изследвайки начин за намаляване на екологичния натиск на хранителните системи върху планетата, Бен ХАЛПЪРН, директор на Националния център за екологичен анализ и синтез към UCSB и автор на научния труд, заедно с международен екип, анализира двата популярни протеина.
"Пилетата в някои птицеферми по света се хранят с риба от океана, също както и сьомгата, а сьомгата се храни с растителни продукти като соя, също както и пилетата", коментира Халпърн, сравнявайки индустриално отглежданите пилета бройлери и отглежданите сьомгови риби (сьомга, морска пъстърва и хамсия).
Изследователите установиха, че освен със земни култури пилетата се хранят с рибно брашно и рибено масло, а сьомгата, която обикновено се храни с други риби, се отглежда с фураж от земни култури, като маслодайни култури, соя и пшеница.
"В известен смисъл ние наистина имаме "морско пиле"," казва Халпърн.
Има 85,5 % пространствено припокриване между двата продукта
В своето проучване изследователите откриват, че 95 процента от кумулативния екологичен отпечатък на тези два елемента (емисии на парникови газове, замърсяване с хранителни вещества, използване на сладка вода и пространствени нарушения) е концентриран върху по-малко от 5 процента от планетата. Те откриват също, че има 85,5 % пространствено припокриване между двата продукта, нещо, което според тях "се дължи най-вече на общите фуражни съставки".
Нещо повече, проучването установява, че общият кумулативен натиск от производството на пилешко месо е най-висок в Съединените щати, Китай и Бразилия.
Според проучването при рибата най-високият кумулативен натиск е установен край бреговете на Чили, Мексико и Китай, като известен натиск се оказва и на сушата поради аквакултурата на сьомга. Като се има предвид, че изследователите са установили, че макар пилешкото месо да има девет пъти по-голям екологичен отпечатък от отглежданата сьомга, то има 55 пъти по-голяма продукция от сьомгата, ефективност, която се дължи "до голяма степен на много бързия репродуктивен цикъл на пилетата - шест до осем седмици за достигане на кланично тегло спрямо една до две години за сьомгата".
Изследователите твърдят, че в рамките на тези 5 процента от планетата, които са подложени на екологичен натиск от производството на пилешко месо и сьомга, съществуват различия в екологичната ефективност на методите на отглеждане.
Подобряване на ефективността и минимизиране въздействието върху околната среда.
Ако се спрем конкретно на пилешкото месо, САЩ (най-големият производител на пилешко месо в света) и Бразилия (вторият по големина производител) са по-ефективни от Китай (третият по големина производител). Изследователите отбелязват също, че съществуват разлики между екологичния натиск спрямо количеството произведена сьомга, които се различават по географски признак, което показва възможности за подобряване на ефективността при минимизиране на въздействието върху околната среда.
Като цяло изследователите стигат до заключението, че пилешкото месо и сьомгата са относително екологично ефективни в сравнение с производството на други животински протеини, като говеждо и свинско месо. Въпреки това те обясняват, че "мащабът на тяхното производство и припокриването им по отношение на екологичния отпечатък повдига интересни въпроси относно фините връзки между производството на морски и сухоземни протеини", неща, които според тях "биха могли да предоставят възможности за насърчаване на устойчивостта".
„Морските и сухоземни протеини" в служба на устойчивостта
"Наистина ни беше интересно да разберем как тези две изключително важни и доминиращи храни влияят на нашата планета и как се сравняват", отбелязва Халпърн.
"От предишни изследвания, в които съм участвал, знаех, че това, с което храним животните, е ключова част от това, което определя техния екологичен отпечатък, но наистина не очаквах пилешкото месо и отглежданата в рибовъдни стопанства сьомга да са толкова сходни. Старата поговорка, че "ние сме това, което ядем", важи и за селскостопанските животни!"
www.newfoodmagazine.com
