Химическо вещество, свързано със сукралозата — изкуственият подсладител, продаван под търговското име Splenda®, е причинило увреждане на ДНК при лабораторни експерименти и е нарушило модел на чревната лигавица. Тези констатации, публикувани през 2023 година, повдигнаха въпроси относно слабо проучено вещество, което изследователите откриха в някои проби от подсладителя.
Лабораторните резултати обаче не представят пълната картина. Последващи тестове и голяма европейска оценка на безопасността добавиха важен контекст, включително оспорване на идеята, че химикалът задължително се образува по време на храносмилането. Първоначалните експерименти не са доказали, че обичайната консумация на сукралоза уврежда ДНК при хората, а европейските регулатори заключиха през 2026 година, че подсладителят остава безопасен при настоящите си разрешени употреби.
Химикалът зад притесненията за сукралозата
Изследването от 2023 година се фокусира върху сукралоза-6-ацетат — съединение, което е химически свързано със сукралозата, но не е същото вещество. То може да се образува по време на производството и да остане като примес в крайния подсладител. Изследователите съобщават, че са го открили в концентрации до 0,67% в анализираните от тях търговски проби от сукралоза.
По-ранна работа на същия екип, публикувана през 2018 година, идентифицира мастноразтворими съединения в урината и изпражненията на плъхове, приемали сукралоза. Изследователите интерпретираха тези констатации като доказателство, че подсладителят се променя химически в организма на животните. Тяхната последваща работа идентифицира сукралоза-6-ацетат като едно от въпросните съединения. Това бяха изследвания върху животни, а не демонстрация на същия процес при хората.
Сюзан Шифман, съответен автор на проучването и адюнкт-професор в съвместната катедра по биомедицинско инженерство в Университета на Северна Каролина в Чапел Хил и Щатския университет на Северна Каролина, заяви през 2023 година, че новата им работа установява генотоксичността на сукралоза-6-ацетат. Тя добави, че следи от сукралоза-6-ацетат могат да бъдат намерени в готовата за продажба сукралоза още преди тя да бъде консумирана и метаболизирана.
Твърдението за образуването му при храносмилане впоследствие беше поставено под съмнение. В своя преглед от 2026 година Европейският орган за безопасност на храните (EFSA) отбеляза, че откритите в проучването върху плъхове съединения може да са били примеси, които вече са присъствали в администрираната сукралоза. Поради това тяхната поява в урината и изпражненията не установява задължително, че те са произведени от метаболизма.
Какво показват експериментите с ДНК
За да изследват потенциалните вреди, изследователите са изложили култивирани човешки кръвни клетки на сукралоза-6-ацетат и са изследвали показатели за генетично увреждане. Това бяха in vitro експерименти, което означава, че са проведени извън жив организъм, а не при хора, консумиращи подсладителя.
Екипът съобщи за резултати, съответстващи на генотоксичност — способността да се уврежда генетичен материал. Техният скрининг показа модел, свързан с прекъсвания в нишките на ДНК. По думите на Шифман химикалът ефективно е разбивал ДНК в клетките, които са били изложени на него.
Разликата между лабораторен ефект и риск за здравето е съществена. Директното излагане на клетки на даден химикал може да разкрие потенциална опасност, но само по себе си не показва дали консумацията на храна излага човешките тъкани на достатъчно количество от този химикал, за да причини същото увреждане. Експериментите от 2023 година не са демонстрирали такава вреда при ежедневна консумация.
Сукралозата и чревната бариера
Изследователите проучиха и чревната лигавица, която помага за регулирането на преминаването на вещества от храносмилателния тракт в тялото. Използвайки лабораторна система с човешка чревна тъкан, те тестваха както сукралоза, така и сукралоза-6-ацетат. И двете съединения нарушиха целостта на бариерата при експерименталните условия.
При излагане на чревните епителни тъкани на сукралоза и сукралоза-6-ацетат беше установено, че и двата химикала причиняват увеличаване на пропускливостта на чревната стена. Те увреждат плътните контакти между клетките, което е проблематично, тъй като позволява на вещества, които обикновено се изхвърлят с изпражненията, да изтичат от червата и да се абсорбират в кръвния поток.
Екипът изследва и промените в генната активност. Чревните клетки, изложени на сукралоза-6-ацетат, показват повишена активност в гени, свързани с оксидативен стрес, възпаление и канцерогенност. Тези констатации описват клетъчни отговори в лабораторен модел. Повишената активност на гени, свързани с рака, не означава развитие на рак, точно както по-голямата пропускливост в култивирана тъкан не установява, че нормалната употреба на подсладителя причинява чревно разстройство при хората.
Контекст на прага на експозиция
Друга загриженост, повдигната от изследователите, бе свързана с количеството сукралоза-6-ацетат, което човек може да консумира несведомо. Шифман отбеляза, че Европейският орган за безопасност на храните има праг на токсикологична загриженост за всички генотоксични вещества от 0,15 микрограма на човек на ден. Според нейния екип следите от сукралоза-6-ацетат в една напитка, подсладена със сукралоза, надвишават този праг, без дори да се отчита количеството, произведено като метаболити.
Това сравнение изисква важно уточнение. Прагът на токсикологична загриженост е консервативен инструмент за скрининг, използван за идентифициране на химикали, които се нуждаят от по-подробна оценка, когато наличната информация е ограничена. Превишаването му не е равносилно на доказателство, че дадена напитка причинява увреждане на ДНК или заболяване. То се различава и от допустимия дневен прием, създаден специално за сукралозата.
Въпреки че през 2023 година изследователският екип препоръча избягване на продукти, съдържащи сукралоза, последващите оценки стигнаха до различно общо заключение относно безопасността.
Резултати от прегледа на безопасността през 2026 година
През февруари 2026 година Европейският орган за безопасност на храните публикува цялостна преоценка на сукралозата. Неговите експерти запазиха допустимия дневен прием от 15 милиграма на килограм телесно тегло на ден и установиха, че очакваната диетична експозиция остава под това ниво във всички оценявани популационни групи. Този прием представлява количество, което се счита за безопасно за ежедневна консумация през целия живот.
Прегледът взе предвид изследванията от 2023 година и съобщените сигнали за ДНК увреждания, включително тези с сукралоза-6-ацетат, но прецени, че съответните скринингови доказателства имат ограничена релевантност за оценката. След претегляне на лабораторните, животинските и останалите доказателства, панелът заключи, че употребата на сукралоза като хранителна добавка не повдига опасения за генотоксичност.
В Съединените щати сукралозата също остава одобрена за употреба като хранителен подсладител. Агенцията по храните и лекарствата (FDA) заявява, че нейната оценка на безопасността включва над 110 проучвания, адресиращи потенциални токсични ефекти, както и клинични изследвания при хора.
Последващи генетични тестове добавят нови данни
Изследване, публикувано онлайн през август 2026 година в списанието Food and Chemical Toxicology, оцени търговски клас сукралоза с няколко теста за генетична токсичност в клетки и животни. Авторите съобщиха за отрицателни резултати в повечето тестове за мутации и хромозомни увреждания. Проучване при генетично модифицирани мишки също не откри увеличение на измерваните мутации.
Един от тестовете (comet assay) откри сигнали за увреждане на ДНК в няколко тъкани, но авторите описаха усложнения при интерпретацията и заключиха, че общите констатации не показват генотоксичност. Част от авторите са свързани с Tate & Lyle, а други работят за Intertek, което прави индустриалните връзки на проучването уместен контекст. Това изследване тества търговска сукралоза, а не изолиран сукралоза-6-ацетат.
Ефекти върху апетита и влияние на топлината
Отделни изследвания при хора анализират дали сукралозата влияе върху процеси като апетита. Проучване в Nature Metabolism от март 2025 година показа, че в сравнение със захар сукралозата увеличава съобщения глад и кръвния поток в хипоталамуса. В сравнение с вода обаче тя увеличава кръвния поток в хипоталамуса, но не променя оценките за глад. Това са незабавни реакции, а не доказателство за трайно наддаване на тегло.
Систематичен преглед от август 2026 година върху 23 рандомизирани проучвания показа смесени резултати за нивата на кръвната захар. Тези въпроси за метаболизма и апетита са съвсем различни от първоначалните твърдения за увреждане на ДНК.
Европейският преглед идентифицира и друг незатворен въпрос: продължителното излагане на високи температури. При висока температура хлорът от сукралозата може да се инкорпорира в други съединения с неустановени ефекти за здравето. Поради това панелът не можа да потвърди безопасността на предложеното разширяване на употребата на сукралоза в определени печива.
Взети заедно, доказателствата подкрепят извода, че проучването от 2023 година описва потенциално важни ефекти в лабораторни системи, но последващите оценки не са установили, че обичайната консумация на сукралоза причинява същите вреди при хората.
Източник: ScienceDaily
