Стевията може да има повече ползи отколкото като заместител на захарта без калории. Според изследователски екип от университета в Хирошима, когато се ферментира с бактерии, изолирани от листата на банана, екстрактът от стевия убива раковите клетки на панкреаса, но не уврежда здравите бъбречни клетки.
Изследователите публикуваха своите открития в International Journal of Molecular Sciences.
„В световен мащаб честотата и смъртността от рак на панкреаса продължават да нарастват, като петгодишната преживяемост е по-малко от 10%“, каза съавторът Нарандалай Даншиитсодол, доцент в Катедрата по пробиотична наука за превантивна медицина, Висше училище по биомедицински и здравни науки. „Ракът на панкреаса е силно инвазивен и склонен към метастази, като показва значителна резистентност към съществуващите лечения, като хирургия, лъчетерапия и химиотерапия. Поради това има спешна нужда от откриване на нови и ефективни противоракови съединения, особено такива, получени от лечебни растения.“
Предишни проучвания на други изследователи показаха, че екстрактът от листата на стевия има потенциал като противораково лекарство, но изолирането и прилагането на специфичните биоактивни компоненти, които предпазват от раковите клетки, остава предизвикателство, каза Даншиитсодол. Ферментацията с бактерии обаче може да промени структурата на екстракта и да произведе биоактивни метаболити, които са съединения, които могат да повлияят на живите организми.
„За да се подобри фармакологичната ефикасност на естествените растителни екстракти, микробната биотрансформация се очертава като ефективна стратегия“, каза съответният автор Масанори Сугияма, професор в Катедрата по пробиотична наука за превантивна медицина, Висше училище по биомедицински и здравни науки. Лабораторията на Сугияма е изолирала и оценила ползите за здравето на повече от 1300 щама млечнокисели бактерии (LAB) от плодове, зеленчуци, цветя и лечебни растения. „В това проучване целта ни беше да сравним ферментирали и неферментирали екстракти от LAB, за да идентифицираме ключови съединения, които повишават биоактивността и в крайна сметка допринасят за ефикасността на билковата медицина в превенцията и терапията на рака.“
По-конкретно, екипът ферментира екстракт от листата на стевия с растителен щам Lactobacillus plantarum SN13T (FSLE) и сравни неговите ефекти върху клетките на панкреатичен рак (PANC-1) в лабораторията, заедно с неракови човешки ембрионални бъбречни клетки HEK-293, с ефектите на неферментирания екстракт от стевия. Клетките, използвани в тези експерименти, бяха получени от установени търговски клетъчни линии.
„Нашите резултати показват, че FSLE проявява значително по-голяма цитотоксичност от неферментиралия екстракт при еквивалентни концентрации, което предполага, че ферментационният процес повишава биоактивността на екстракта“, каза Сугияма. „Забележително е, че FSLE проявява по-ниска токсичност към HEK-293 клетките, като се наблюдава минимално инхибиране дори при най-високата тествана концентрация.“
Допълнителни анализи идентифицираха хлорогенова киселина метилов естер (CAME) като активното противораково съединение. При ферментация концентрацията на хлорогенова киселина в екстракта е спаднала шесткратно, което според Даншиитсодол показва микробна трансформация.
„Тази микробна трансформация вероятно се дължи на специфични ензими в използваната бактериална щама“, каза Даншиитсодол. „Нашите данни показват, че CAME проявява по-силна токсичност към клетките и проапоптотични ефекти – които стимулират клетъчната смърт – върху PANC-1 клетките в сравнение с хлорогеновата киселина сама по себе си.“
Следващата стъпка на изследователите е да проучат ефектите в миши модел, за да разберат по-добре ефективността на различни дози в цялостната система на организма.
„Настоящото проучване значително подобри разбирането ни за механизма на действие на щама Lactobacillus plantarum SN13T при ферментацията на билкови екстракти, като същевременно предлага ценна изследователска перспектива за потенциалното приложение на пробиотиците като естествени антитуморни агенти“, каза Даншиитсодол.
