Начало

Според данни на Ройтерс средностатистическият човек поглъща около 5 грама пластмаса всяка седмица чрез храната и напитките, които консумира. Това е равносилно на поглъщането на една пластмасова капачка от бутилка на всеки седем дни. В рамките на една година това количество се равнява на цяла чиния, пълна с пластмасови отпадъци. Натрупването на толкова много микропластмаса в организма носи редица сериозни рискове за здравето, включително общо възпаление, увреждане на черния дроб и смущения в мозъчната функция. Докато регулаторните органи се опитват да ограничат това замърсяване, екип от изследователи се надява, че един ден хората ще започнат да консумират пластмаса съвсем съзнателно и безопасно.

През август изследователи от Университета на Южен Илинойс в Карбондейл (SIU) представиха обновената си разработка, наречена µBites (или микробисквити), по време на събитие, организирано от Американското химично общество. Продуктът започва живота си под формата на отпадъчна пластмаса и растителни остатъци, които след това се трансформират от дрожди в храна, годна за консумация. Първоначалното изследване за µBites е публикувано през 2024 година в научното списание Trends in Biotechnology на Cell Press. В резюмето на своя труд екипът обяснява, че бисквитата предлага обещаващо решение за едновременно справяне с недостига на храна и със замърсяването с пластмаса.

Учените създават първоначалния вариант на бисквитата през 2024 година, след като получават безвъзмездно финансиране в размер на 25 000 долара от състезанието на НАСА Deep Space Food Challenge. Основната цел е с тази технология в бъдеще да се осигурява храна за астронавтите по време на дълги космически мисии, а в по-близка перспектива да се помогне за решаването на проблема с продоволствената сигурност на Земята. Лахиру Джаякоди, доцент в Училището по биологични науки и Института за науки за ферментацията към SIU и ръководител на изследването, заявява в официално съобщение на университета, че недостигът на храна е глобален и сериозен проблем, който засяга милиони хора и ще се задълбочава с превръщането на изменението на климата в все по-сурово предизвикателство. Той подчертава, че µBites представлява трансформираща технология за справяне със световния глад и пластмасовото замърсяване, създавайки устойчив свят за бъдещите поколения.

За да превърнат пластмасата в годна за консумация форма, изследователите първо стриват пластмасовите отпадъци (по-специално полиетилентерефталат, или PET, който е един от най-разпространените видове пластмаса, използван за бутилки за безалкохолни напитки) и растителните остатъци в смес. След това обработват тази смес с висока температура, налягане и кислород, докато тя се разгради до водоразтворими молекули, образувайки на практика сладък сироп. Този сироп се използва за храна на дрожди, които го консумират и го превръщат в протеин по начин, подобен на превръщането на захарта в бира от дрождите. Накрая екипът добавя няколко допълнителни съставки, за да направи продукта по-приятен на вкус.

През 2024 година изследователите провеждат тест за вкус на продукта, при който той получава оценка 6,5 от общо 9 точки по Хедонистичната скала, използвана за измерване на приемането на хранителни продукти. Според Джаякоди това е значително постижение, тъй като по техни данни това е първата доказано безопасна за консумация бисквита с оценка над 6,5 по Хедонистичната скала, получена от преработена отпадъчна биомаса и пластмаса. Хедонистичната скала с девет точки е стандартен метод, използван от изследователите за оценка на това колко хората харесват или не харесват дадена храна. Оценка 1 означава "изключително не ми харесва", 5 означава "нито ми харесва, нито не ми харесва", а 9 означава "изключително много ми харесва". Постигнатата оценка от 6,5 поставя микробисквитите между "леко ми харесва" и "умерено ми харесва". Тази оценка отразява вкусовото одобрение от страна на дегустаторите, а не безопасността или хранителната стойност на продукта.

В момента екипът обновява рецептата си, за да направи бисквитите още по-вкусни. Чрез използване на хлебни дрожди — същите дрожди, които карат хляба да бухва — учените са генетично модифицирали щам, който да произвежда истински аромат на ванилия директно в сместа. Втори щам дрожди превръща етиленгликола, който е страничен продукт от разграждането на PET пластмасата, в бета-каротин. Бета-каротинът е съединението, което придава оранжевия цвят на морковите и се превръща във витамин А в човешкото тяло, придавайки на бисквитата по-златист оттенък.

Пред изследователите все още предстои доста работа, включително провеждането на нов тест за вкус и промяната на обществената нагласа относно яденето на бисквити, направени от пластмаса, което според екипа е едно от най-големите им препятствия. Те обаче имат план и за това. Както посочва Джаякоди, екипът възнамерява да проведе обществени информационни и образователни програми за технологията µBites, тъй като са необходими социални промени за приемането на този нов продукт от потребителите. По този начин един ден пластмасата, която никога не се разгражда по естествен път, може да се рециклира в нещо по-приятно за хората и за планетата.

Източник: Food & Wine