Потребителските цени в различните части на Европа варират изключително драматично, като се простират от Исландия до Северна Македония. Новите данни на Евростат разкриват къде ежедневните стоки и услуги струват най-много и защо само цените не са достатъчни, за да се разбере цялата история. Според проучването една и съща пазарска кошница може да струва почти четири пъти повече в зависимост от това в коя европейска държава се намирате. За да се направят справедливи сравнения, Евростат използва индекси на ценовите нива, които съпоставят разходите за потребителски стоки и услуги във всяка страна със средното ниво за Европейския съюз.
Ако една пазарска кошница със стоки и услуги струва средно 100 евро в Европейския съюз, индексът показва колко би струвала тя в конкретната държава. За да бъде сравнението максимално представително, индексите се базират на годишните национални средни цени за повече от 2000 стоки и услуги. Има два начина за измерване на цените, като единият разглежда само преките разходи на домакинствата, а другият включва и публично финансираните услуги като здравеопазване и образование. Използваната тук мярка е по-широката, известна като Действително индивидуално потребление (AIC), която според Евростат е по-подходяща за международни сравнения, въпреки че данните включват и измерването на разходите на домакинствата (HFCE). Ценово ниво от 100 съвпада точно със средното за съюза, като оценка над 100 означава, че страната е по-скъпа, а под 100 показва, че е по-евтина. Тези цифри сравняват единствено цените и не вземат предвид нивата на доходите, което означава, че една по-скъпа държава не е задължително по-малко достъпна за своите жители.
В рамките на самия Европейски съюз разликата е поразителна, като Люксембург оглавява списъка като най-скъпа държава, а Румъния е с най-ниски цени. Потребителските цени в Люксембург са 2.5 пъти по-високи от тези в Румъния. Когато обаче в сравнението се включат страните кандидатки за Европейския съюз и членовете на ЕАСТ, Исландия става най-скъпата страна, а Северна Македония е най-евтината, което разширява разликата до 3.7 пъти. Най-общо казано, Западна и Северна Европа имат по-високи ценови нива, докато Централна и Източна Европа остават по-евтини.
Цените и доходите винаги трябва да се разглеждат заедно, за да се разбере пълната картина. Исландия е с 83.7% по-скъпа от средното за Европейския съюз, а Швейцария е с 81% по-скъпа. Професор Робърт Инклаар от Университета в Гронинген посочва, че за жизнения стандарт е важна покупателната способност, а не просто цената на етикета, тоест какво може да се купи на местно ниво с една местна заплата. Швейцария изглежда изключително скъпа, но швейцарските заплати са толкова високи, че покупателната способност там е сред най-силните в Европа, докато същото ценово ниво при много по-ниска заплата би се усетило съвсем различно. Дания с 40.2%, Ирландия с 39.6% и Норвегия с 38.4% също са сред най-скъпите страни в Европа, като се намират с около 40% над средното за съюза. Швеция и Финландия ги следват с малко по-ниски индекси, като цените са с 28.4% по-високи в Швеция и с 26.1% по-високи във Финландия спрямо средното равнище. В Нидерландия потребителите плащат 120.4 евро, в Австрия 119 евро, а в Белгия 118.1 евро за същата кошница от стоки и услуги, която струва средно 100 евро в Европейския съюз.
Сред четирите най-големи икономики в съюза Германия е най-скъпата страна с цени, които са с 9.1% по-високи от средното равнище, докато Испания е с 8.9% по-евтина. Това означава, че човек би платил 18 евро повече в Германия, отколкото в Испания за една и съща кошница от продукти. Франция е малко над средното ниво за съюза с индекс 106.4, а Италия е точно под него с индекс 98.
В другия край на класацията ценитес са значително по-ниски в по-голямата част от Югоизточна Европа. В Северна Македония кошница, която струва средно 100 евро в съюза, би струвала едва 49.7 евро, което е по-малко от половината. В Турция цената е 52.2 евро, следвана от Босна с 55.7 евро, Румъния с 58.9 евро и България с 60 евро. Тези държави са поне с 40% по-евтини от средното ниво за Европейския съюз. Черна гора с индекс 61, Сърбия с 62.5, Албания с 65.7, Полша с 71.1 и Унгария с 71.6 също са сред по-евтините страни, с цени най-малко 25% под средните за съюза. Държавите, които също са по-евтини от средното равнище, включват Хърватия със 76.3, Словакия с 81.4, Литва с 81.4, Чехия с 82, Гърция с 84 и Португалия с 85.3.
Основната причина за тези разлики в ценовите нива в Европа е разликата в заплатите, които са обвързани с производителността на труда. Професор Робърт Инклаар обяснява, че там, където работниците са по-продуктивни, те печелят повече, а по-високите заплати се отразяват директно върху цените на всичко, което трябва да се произвежда и консумира на местно ниво, като ядене в ресторант, подстригване, посещение при зъболекар, наеми или грижи за деца. Нито една от тези услуги не може да бъде внесена, така че цената им следва местните разходи за труд. Това важи не само за услугите, но и за стоките, които изглеждат напълно търгуеми, като храната в супермаркета или дрехите.
Те също носят голям местен компонент, включващ магазина, персонала, транспорта и наема на помещенията, което означава, че местните заплати са вградени и в цените на стоките. Освен заплатите, други фактори като разстоянието, дистрибуцията, регулациите и границите също увеличават разходите, поради което идентични продукти нямат еднакви цени навсякъде. Разликите в ДДС и другите потребителски данъци създават допълнителни разминавания. Професор Райнер Маурер, пенсиониран професор от Университета в Пфорцхайм, подчертава, че ценовите нива в страните от Европейския монетарен съюз показват ясна положителна корелация с БВП на глава от населението. С други думи, най-скъпите страни в Европа обикновено са и най-богатите, а високите цени вървят ръка за ръка с по-високите доходи.
Източник: Евростат и Euronews Business
