Перспективите пред глобалните пазари на хранителни стоки остават сравнително благоприятни, като прогнозите за производството на зърнени култури за периода 2026/2027 година сочат запазване на исторически високи равнища, въпреки лекия спад спрямо отчетените рекордни стойности. Въпреки това пазарните прогнози в голяма степен зависят от метеорологичните условия, включително от развитието и появата на климатичния феномен Ел Ниньо. Допълнителни сериозни фактори за несигурност са волатилността на пазарите на енергия и торове, разтърсвани от международни конфликти, геополитическото напрежение, неяснотите около търговските политики и по-широките макроикономически трудности. Всичко това се посочва в най-новия доклад на Организацията по прехрана и земеделие към ООН (ФАО).
Световните реколти от пшеница, фуражно зърно и ориз се очаква да отбележат спад спрямо рекордните нива от предходната година, но въпреки това ще останат високи. Стабилността на доставките в глобален мащаб ще бъде подкрепена от наличието на обилни съществуващи запаси. Главният икономист на ФАО Максимо Тореро подчертава, че макар агрохранителните системи да изглеждат стабилни на производствено ниво, рисковете нарастват и много от тях имат потенциал да предизвикат бързи и неблагоприятни последици за световното предлагане и достъпа до храна. Според него е необходимо да се положат двойно повече усилия за повишаване на устойчивостта, като се поддържат изцяло отворени търговските потоци и функционирането на веригите за доставки, успоредно с подготовката за локални метеорологични шокове.
Производство и потребление на зърнени култури
Общото глобално производство на зърнени култури за 2026 година се очаква да намалее с два процента в сравнение с предходната година, достигайки 2982 милиона тона. В същото време потреблението ще продължи да расте, като се предвижда увеличение от един процент на продукцията, използвана директно за човешка консумация. От друга страна, консумацията на зърнени култури на глава от населението в страните с ниски доходи и дефицит на храни вероятно ще отбележи лек спад от около 0,4 процента, което засилва тревогите за продоволствената сигурност в тези по-уязвими региони.
Анализът по конкретни стокови групи разкрива разнопосочни тенденции в различните географски райони. Глобалното производство на пшеница за сезона 2026/2027 година се очаква да спадне с 3,8 процента до 810,9 милиона тона. Това се дължи главно на по-слабите реколти в някои от основните страни износителки, сред които Австралия, Европейският съюз и Съединените американски щати, където в момента се прогнозира сериозен спад от 21,3 процента.
Световното производство на фуражно зърно през следващата година също ще намалее с 1,2 процента до 1619 милиона тона заради по-малкото засети площи и по-ниските добиви в Северна Америка. Тази негативна тенденция обаче ще бъде частично компенсирана от стабилните перспективи в Южна Америка и по-конкретно от добрата реколта от царевица в Аржентина. При соята ситуацията е по-оптимистична, като се очаква глобалното производство за сезона 2025/2026 година да постави нов рекорд от 432,3 милиона тона. Непрекъснатият растеж в Бразилия и Руската федерация вероятно ще компенсира напълно очакваните съкращения на добивите в Аржентина, Индия и Северна Америка.
Тенденции при животинските продукти и риболова
При месото, растителните масла и риболова също се наблюдават структурни промени. Световното производство на месо ще нарасне с един процент до 391,3 милиона тона, благодарение на увеличението на производството на птиче месо с 2,5 процента, което ще компенсира прогнозирания спад при говеждото месо.
На пазара на растителни масла се очаква потреблението да изпревари производството през сезона 2025/2026 година. Това ще доведе до затягане на пазарните условия и до свиване на крайните запаси за трети пореден сезон.
Глобалното производство в секторите на риболова и аквакултурите ще се разшири с един процент през 2026 година до 200,5 милиона тона. Производството на аквакултури ще нарасне с 2,9 процента, водено главно от отглеждането на скариди, сьомга и шаран. В същото време уловът от див риболов ще отбележи спад от 1,1 процента. Този спад се дължи на намалените квоти за важни запаси в Северния Атлантически океан, включително скумрия, херинга и кодо, както и на по-ниския улов на аншоа в Перу.
Горива, биогорива и пазари на торове
Докладът отделя специално внимание на екологичния преход в корабоплаването, пазара на биогорива и торовете. Инициативите на Международната морска организация за внедряване на алтернативни горива са от ключово значение за постигане на целите за нулеви парникови емисии, но те могат да окажат сериозно и непредвидено влияние върху пазарите на селскостопански храни, особено в малките островни развиващи се държави, които разчитат изключително много на морския транспорт.
Същевременно проучването на връзката между цените на етанола и захарта показва, че макар кратките корекции да са ограничени от производствените цикли, преработвателния капацитет и дългосрочните договори, инвентарът и производството постепенно се адаптират към очакваната пазарна доходност.
По отношение на минералните торове се отчита сериозен спад от 20 до 25 процента в обема на световната търговия между януари и април 2026 година спрямо същия период на предходната година. Макар в последно време да се наблюдава известно успокояване на цените, опасенията за предстоящия селскостопански сезон 2026/2027 година остават поради забавените покупки на ключови пазари като Европа и Северна Америка, особено по отношение на азотните и фосфатните торове. Пазарните условия остават силно чувствителни и към сигурността на транзита на суровини през Ормузкия проток.
Рекордна сметка за внос на храни
Разходите за внос на храни в световен мащаб достигат нови върхове. Актуализираните оценки на ФАО сочат, че през 2025 година глобалната сметка за внос на храни е нараснала със 7,9 процента спрямо предходната година, достигайки нов исторически рекорд от 2,22 трилиона щатски долара.
Интересното е, че това увеличение се случва въпреки спада в международните цени и съответно разходите за внос на зърнени култури, захар и маслодайни семена. Основният двигател на общия растеж е поскъпването на продукти с по-висока добавена стойност като кафе, какао, подправки, животински продукти, риба, плодове и зеленчуци. Тези стоки се внасят предимно от страните с високи доходи.
Разходите на тези богати държави съставляват над две трети от общата световна сума и са нарасли с 9,3 процента. За сравнение, увеличението при страните с доходи над средните нива е четири процента, при тези с доходи под средните нива е 7,9 процента, а при държавите с най-ниски доходи ръстът е 6,7 процента.
Предишни анализи на ФАО категорично показват, че при високи нива на геополитически риск реакцията на сметката за внос на храни спрямо шоковете в цените на петрола може да бъде почти двойно по-силна в сравнение с нормалните пазарни условия. Фактори като несигурността, премиите за риск, повишените разходи за застраховки и логистичните затруднения засилват и ускоряват пренасянето на енергийните шокове директно върху крайните разходи за внос на храни.
Източник: ФАО
