Рафтовете в супермаркетите често изглеждат препълнени, а асортиментът от пресни плодове, зеленчуци и охладено месо изглежда безупречен. На пръв поглед изглежда, че веригите за доставки функционират перфектно и без никакви затруднения. Тази външна визия обаче може да бъде измамна. В съвременния свят храната се движи по логистичните мрежи единствено защото е разпозната от различни бази данни, софтуерни платформи и автоматизирани системи за одобрение. Ако една дигитална система не успее да потвърди дадена пратка, храната не може да бъде освободена, застрахована, продадена или законно разпределена. На практика това означава, че всеки хранителен продукт, който остане невидим за компютрите, автоматично става неизползваем, независимо от неговото реално физическо състояние и качество. Това явление се превръща в сериозна заплаха за устойчивостта на хранителната система, особено в страни като Обединеното кралство, където зависимостта от вноса на стоки е огромна.
Как софтуерът управлява доставките и създава уязвимости
Проблемът става все по-осезаем, когато се разгледат последствията от последните кибератаки срещу мрежи за дистрибуция на храни в Съединените щати. Тези атаки парализираха онлайн поръчките и редица други дигитални инструменти в множество големи хранителни вериги, което доведе до огромни забавяния в доставките, въпреки че физическите складове бяха пълни със стока. Основната причина за този хаос се крие в обстоятелството, че ключовите решения вече се вземат от автоматизирани и често непрозрачни системи, чиято логика не може лесно да бъде обяснена или оспорена от хората. В името на по-голямата ефективност и намаляването на разходите, много компании умишлено премахват възможностите за ръчно управление и алтернативно архивиране на данните. Тази дигитална трансформация се случва в глобален мащаб, обхващайки както супермаркетите, така и селското стопанство. Въпреки че тя носи краткосрочни ползи и оптимизация, едновременно с това засилва структурния натиск върху транспорта и логистиката, особено при веригите, които разчитат на доставки в последната минута.
Изкуственият интелект в селското стопанство и логистиката
Системите, базирани на изкуствен интелект и анализ на големи обеми от данни, днес оформят решенията в целия сектор на хранително-вкусовата промишленост. Те се използват за прогнозиране на пазарното търсене, оптимизиране на времето за засаждане на културите, приоритизиране на транспортните пратки и управление на складовите наличности. Официалните прегледи показват, че тези инструменти вече са дълбоко вкоренени в повечето етапи на производството, преработката и дистрибуцията на храна. Рисковете обаче не са за пренебрегване. Когато решенията за разпределение на храната не могат да бъдат преразгледани или обяснени от човек, властта преминава изцяло в софтуерните правила. Бизнесът масово избира автоматизацията пред човешкия фактор, за да спести време и средства, което води до ситуация, в която софтуерът взема решения, които служителите не могат да отменят или поставят под въпрос. Подобен инцидент беше регистриран по време на рансъмуер атаката срещу компанията Джей Би Ес Фудс през 2021 година, когато месопреработвателните предприятия спряха изцяло работа, въпреки че животните, персоналът и инфраструктурата бяха налице. Само малка част от фермерите в Австралия тогава успяха да заобиколят системата ръчно, но мащабът на блокирането в глобален план беше огромен.
Премахването на човешкия фактор и загубата на умения
Един от най-тревожните аспекти на този процес е постепенното намаляване на персонала и липсата на адекватно обучение. Ръчните процедури се класифицират от корпорациите като твърде скъпи и бавни, поради което се изоставят напълно. Работниците вече не се обучават как да извършват ръчно въвеждане или отмяна на компютърни команди, тъй като мениджмънтът предполага, че това никога няма да се наложи. Когато обаче дигиталната система се срине, се оказва, че необходимите човешки умения за намеса и реакция вече изобщо не съществуват. Тази липса на подготвеност се усложнява допълнително от постоянния недостиг на работна ръка в транспорта, складирането и здравната инспекция. Когато системите блокират, камионите остават натоварени, но кодовете за освобозителни заповеди липсват. Шофьорите чакат, храната е пред тях, но движението и не е одобрено по дигитален път. В рамките на около 72 часа след подобен софтуерен срив дигиталните записи и физическата реалност започват драстично да се разминават. Тогава се изисква спешна ръчна намеса, за която обаче няма нито хартиени протоколи, нито подготвени кадри. Анализите на уязвимостта показват, че провалите в устойчивостта на хранителните системи често са организационни, а не земеделски. Продоволствената сигурност зависи не просто от количеството произведена продукция, а от начина, по който се управляват данните и вземането на решения за авторизация на доставките.
Кой контролира системата в условия на криза
Изкуственият интелект несъмнено има потенциала да укрепи продоволствената сигурност чрез прецизно земеделие, оптимизиране на поливането и системи за ранно предупреждение, които намаляват загубите и подобряват добивите. Въпросът обаче не е в това дали трябва да използваме тези технологии, а в това кой ги контролира и наблюдава. Хранителните системи имат критична нужда от постоянно човеShortcut контрол, както и от редовни тренировки на персонала за реакция при софтуерни аварии. Алгоритмите, използвани в логистиката и разпределението на храна, трябва да бъдат напълно прозрачни и достъпни за одит, тъй като търговската тайна не може да бъде по-важна от обществената безопасност. Настоящите предизвикателства показват, че складове, пълни с храна, могат да станат напълно недостъпни само заради софтуерна грешка или липса на цифров код. Основното предизвикателство пред обществото не е да предотврати всеки възможен компютърен срив, а да изгради такава логистична система, която може да оцелее и да продължи да храни хората, дори когато технологиите откажат да работят.
Източник: ScienceDaily
