Ново проучване, ръководено от изследователи от Университета на щата Вашингтон и проведено в Гватемала, разкрива притеснителен парадокс в начина, по който хората възприемат безопасността на питейната вода. Оказва се, че източниците, които масово се считат за най-чисти и безопасни, често съдържат опасни бактерии. Изследването е фокусирано върху западните планински части на Гватемала, където учените са сравнили субективните вярвания на местните жители с реалните резултати от лабораторните тестове. Резултатите, публикувани в Journal of Water and Health, показват, че бутилираната вода в големи контейнери за многократна употреба, която се възприема като най-сигурният избор, всъщност е най-рискова. Тя е била най-склонна да съдържа колиформи – бактерии, които сигнализират за фекално замърсяване.
Небезопасната питейна вода остава критична заплаха за глобалното здраве, като засяга над 4 милиарда души по света. Фекалното замърсяване е причина за милиони случаи на диарийни заболявания всяка година, които са особено опасни за децата. Освен преките инфекции, замърсената вода все по-често се свързва и с разпространението на бактерии, устойчиви на антибиотици. Разбирането на това как хората възприемат безопасността на водата е от решаващо значение, защото когато потребителите вярват, че техният източник е чист, те спират да вземат допълнителни предпазни мерки, което ги прави уязвими.
За целите на изследването екипът е анкетирал 60 домакинства в градски и селски райони и е събрал проби от различни източници, включително бутилирана, чешмяна, кладенчова и филтрирана вода. Пробите са анализирани за наличие на колиформи, Escherichia coli и специфични организми с антибиотична резистентност. Тези бактерии могат да оцелеят при лечение с много често използвани медикаменти и причиняват инфекции, които са изключително трудни за овладяване, особено ако попаднат в кръвния поток или пикочните пътища.
Въпреки голямото доверие на потребителите, бутилираната вода е показала шест пъти по-голяма вероятност да бъде положителна за колиформи в сравнение с другите източници. Само 17% от тестваните проби от бутилирана вода са отговаряли на стандартите на Световната здравна организация за безопасна питейна вода. Изследователите обясняват, че проблемът обикновено не е в самия процес на бутилиране, а в това, което се случва след него. Големите контейнери често се съхраняват неправилно, а диспенсърите не се почистват редовно, което създава идеални условия за развитието на бактериални колонии.
Общите резултати показват широко разпространение на бактерии във всички източници – колиформи са открити в 90% от пробите, а E. coli в 55%. Интересното е, че водата от защитени общински кладенци е показала най-ниски нива на замърсяване, въпреки че жителите са я класирали по-ниско по отношение на възприеманата безопасност. Тези запечатани и хлорирани кладенци не са имали следи от колиформи или други опасни бактерии. Проблемът при тях обаче възниква след преминаването на водата през тръбопроводната мрежа до домовете, където замърсяването рязко се увеличава. Над 65% от пробите от домашните чешми са съдържали колиформи, а близо 30% са били положителни за E. coli.
Проучването подчертава как културните вярвания оформят ежедневното поведение. Хората, които се доверяват на своя източник на вода, са много по-малко склонни да я преваряват или филтрират допълнително. Тези, които разчитат на бутилирана вода, често пренебрегват хигиената на помпите и диспенсърите. В крайна сметка сляпото доверие в определени източници може да допринесе за влошаване на здравословното състояние, тъй като се пренебрегват основни хигиенни стъпки, които биха били предприети при използване на по-малко доверени източници.
Източник: ScienceDaily
